Законови промени изравняват заплатите на мъжете и жените в банковия сектор

Нови промени в Закона за кредитните институции предлагат от Министерство на финансите (МФ). Според публикувания за обществено обсъждане законопроект кредитните институции и инвестиционните посредници, работещи на територията на България, ще трябва да прилагат принципа за равно заплащане на мъжете и жените за труд.

„Закрепва се принципът за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност, като се предвижда банките и инвестиционните посредници да прилагат неутрална по отношение на пола политика за възнагражденията“, пише в мотивите.

С проекта са предвидени и изменения в частта за надзорните мерки. Регламентирана е допълнителна възможност БНБ да наложи надзорни мерки при прекомерно нарастване на лихвения риск за дадена банка, както и да изисква от банките представяне на допълнителна отчетност или на по-чести интервали, но само при условие, че тази информация не се дублира с информация, която вече е представена в БНБ. Предвидени са съответните правомощия и на КФН. Въведена е изрична възможност БНБ и КФН да изискат незабавна замяна на одитор на банка или инвестиционен посредник, който не спазва изискванията на ЗКИ или Закона за пазарите на финансови инструменти, за да се осигури бърза реакция на БНБ и КФН за обезпечаване на качественото и надлежно изпълнение на одиторските ангажименти. 

Друга важна промяна въвежда нови правомощия на БНБ и КФН във връзка с противодействието на изпирането на пари или финансирането на тероризъм в рамките на осъществявания пруденциален надзор върху дейността на банките, съответно инвестиционните посредници, включително в процеса на надзорен преглед. При съмнение за извършване пране на пари или финансиране на тероризъм или при повишен риск от такива действия БНБ, съответно КФН, може да преразгледа пригодността на лицата, които управляват и представляват банката или инвестиционния посредник и при необходимост да разпореди освобождаването им. Предвижда се също възможност БНБ, съответно КФН, да налага подходящи надзорни мерки на банката / инвестиционния посредник, както и да осъществява по-тясно сътрудничество с Държавна агенция „Национална сигурност“.

С проекта е определен механизъм на законово ниво за предоставяне на поверителна информация на международни органи, като Международния валутен фонд и Банката за международни разплащания, за да се обезпечи изпълнението на функциите им, като се регламентират задълженията на БНБ и КФН и определени условия, които да гарантират използването на информацията само за конкретни задачи и от пряко ангажираните лица, както и прилагането на равностойни изисквания от тези органи с оглед опазването на информацията като професионална тайна.

Проектът предвижда задължение за групите от трети държави, притежаващи активи в Европейския съюз в размер над 40 млрд. евро, да създадат междинно предприятие майка от Европейския съюз, с което да се улесни надзорът върху групата и да се постигнат по-ефективни възможности за преструктуриране. Междинното предприятие може да бъде банка, получила лиценз, както и инвестиционен посредник, съответно финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, на който е издадено одобрение от БНБ или КФН, когато БНБ или КФН е консолидиращ надзорен орган, съобразно своите правомощия, което ще позволи осъществяването на преки надзорни правомощия по отношение на новосформираната група. Уредена е възможност, като изключение при определени условия, групите от трети държави да имат две междинни предприятия майки от Европейския съюз.

С промените се цели да бъдат премахнати някои пропуски и непълноти в действащата нормативна уредба, включително: възможността за осъществяване на директен надзор спрямо финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност; улесняване на надзора спрямо групи от трети държави; подобряване на управлението на лихвения риск в банковите портфейли; поддържане от БНБ на систематизирана информация за дейността на клоновете на банки от трети държави в България и подобряване на извършвания пруденциален надзор над тях, прилагането на единен подход при налагане от БНБ на допълнителни капиталови изисквания към банките в България, както и осигуряването на възможност БНБ да издава препоръки за допълнителен собствен капитал, когато счита, че дадена банка трябва да поддържа повисок размер на собствения капитал за покриване на загуби при стресови ситуации.