S&P потвърди рейтинга на България

Международната рейтингова агенция S&P Global Ratings потвърди дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута 'BBB/A-2'. Перспективата пред рейтинга остава стабилна, съобщават от Министерството на финансите.

Според рейтинговата агенция свиването на икономиката на България до този момент е било относително слабо и това се дължи най-вече на устойчивото вътрешно търсене.

Агенцията прогнозира, че икономиката на България ще се възстанови до около 3% ръст през 2021 г. и над 4% ръст през 2022 г., прогнозират от S&P. През петте години преди пандемията растежът на България беше стабилен при средногодишно ниво от 3,6% и това не беше придружено от макроикономически дисбаланси, припомня агенцията.

Бавният темп на ваксинация обаче и потенциалното активизиране на пандемията биха довели до по-слабо от очакваното възстановяване на външното търсене, което би изместило част от очакваното възстановяване в 2022 г., предупреждава агенцията.

В средносрочен период до 2024 г. големият поток на средства от ЕС по предишната и сегашна многогодишна рамка за финансиране, както и допълнителните средства по новия инструмент „Следващо поколение ЕС“, ще осигурят солидна възможност за икономически растеж на България, допълва се в съобщението. Безвъзмездните средства, които страната ще получи по линия на инструмента, са от 30 до 35 млрд. евро до 2027 г. Това представлява над 50% от БВП преди пандемията, изчислява агенцията.

Въпреки че резултатите от наскоро проведените избори показаха политическо раздробяване и противопоставяне при взимането на решения, от рейтинговата агенция не очакват тези развития да отложат най-важните политически задачи, като присъединяването към еврозоната или усвояването на средства по програми на ЕС, посочват от S&P.

Дори при тази предизвикателна вътрешна политическа среда и в условията на пандемия България запази силна фискална позиция. Очакванията на S&P Global Ratings са от 2022 г. фискалната консолидация да намали допълнително дефицитите, поддържайки нетния държавен дълг на ниско ниво от 20% от БВП през следващите години.

Външните рискове също изглеждат управляеми след няколко години на намаление на нетния външен дълг благодарение на поредицата от излишъци по текущата и капиталовата сметки, които от рейтинговата агенция очакват да продължат.

Външните рискове също изглеждат управляеми след няколко години на намаление на нетния външен дълг, благодарение на поредицата от излишъци по текущата и капиталовата сметки, които от рейтинговата агенция очакват да продължат.

S&P припомня, че България влезе в механизма ERMII – т.нар. „чакалня“ за еврозоната. Въпреки че действащият валутен борд осигурява важна котва на икономическата стабилност, той ограничава и гъвкавостта на паричната политика на страната. Остават и структурните институционални пречки за развитието на икономиката, както и ограниченият БВП на глава от населението.

Друга пречка пред средносрочното развитие са демографските данни. Работната сила продължава да намалява поради стареене и емиграция и връщането на някои български работници заради пандемията няма да промени тази тенденция значително. Тези предизвикателства подчертават необходимостта от продължаване на структурните реформи, например чрез мерки, насочени към несъответствията в уменията, подобряване на бизнес средата, стимулиране на доходите и забавяне на нетната емиграция, посочват от S&P.

Такива структурни реформи могат да се окажат предизвикателни в настоящата политическа среда, подчертава агенцията. Не е сигурно дали предсрочните избори в началото на юли ще подобрят шанса за мнозинство и правителствена коалиция. Очаква се период на продължителни преговори за коалиция, като не се изключва управление на малцинство, заради което политическия процес на вземане на решения ще е сложен през следващите години.