Актуализацията на бюджета мина на първо четене след спор за отговорността

Със 130 гласа "за" депутатите в 46-то Народно събрание дадоха съгласие за промяната в бюджета на страната за 2021 година, спорейки за кой ще носи отговорността и признавайки, че предложението не е добро и ще бъде прекроено.

Именно заради заявките за промени от ГЕРБ - СДС предупредиха , че страната може да бъде застрашена финансовата стабилност на България. "Валят предложения" за промени между първо и второ четене, които очевидно са част от предизборната агитация, коментира депутатът Тома Биков. Представителите на неговата партия гласуваха против актуализацията на бюджета.

Депутатите от ДПС се въздържаха при гласуването. 

В първия тур от дискусията на бюджета на първо четене в пленарната зала финансовият министър Асен Василев заяви, че отговорност за актуализацията носят народните представители, защото служебният кабинет само прави предложението. Биков днес изтъкна, че 46-то Народно събрание може да има преброени дни и не може да носи отговорност за възникващи промени.

Според депутата от "Има такъв народ" (ИТН) Мика Зайкова се води конструктивен диалог в парламента - и в пленарната зала, и в комисиите, което е гаранция за защита на интересите на страната.

Повечето коментари в четвъртък бяха, че в актуализацията не са включени важни проблеми на сектори като земеделие, култура, туризъм и т.н.. Затова и заявките са за допълнителни предложения между първо и второ четене на бюджета, каквато възможност дава парламентарната процедура. ОТ ГЕРБ-СДС също дадоха заявка, че ще предложат допълнителни мерки, например за туризма.

Депутатите определиха срок за внасяне на предложения до 7 септември 2021 година.

Преди дни стана ясно, че предложенията на земеделското министерство не са включени в предложението за актуализация на бюджета. Ведомството е поискало около 110 млн. лева в подкрепа на сектора.

Актуализация е необходима, защото два парламента поред не могат да излъчат стабилна правителство, а страната е изправена пред сериозни кризи, коментира депутатът от ДПС Йордан Цонев. Той допълни, че е необичайно служебен кабинет да предприема такива действия, макар да има това право.

Според Цонев има възможност да се подкрепят бизнесът и хората и без промяна в Бюджет 2021, но не е "нужно да напрягаме докрай финансите на държавата, но изказа опасенията, че актуализацията е направена по "модела на джипката" и са оставени скрити буфери в приходите и от неизпълнението на разходите.

Тошко Йорданов от ИТН също вижда този проблем и заяви, че неговата партия ще подкрепи бюджета, за да направят промяна, която да не позволят на което и да е правителство да харчи или пренасочва към определени сектори огромни суми без одобрението на парламента.

В своето изказване Цонев беше категоричен още, че приходната част се пълни не благодарение на мерките на администрацията, а заради възстановяването на икономиката и растящата инфлация, която повишава приходите от данък добавена стойност (ДДС).Цонев обърна внимание, че няма заложен ръст на акцизите в актуализираната приходна част на бюджета.

Подобна забележка направи и депутатът от БСП Румен Гечев при обсъждането на актуализацията в четвъртък (26 август).

Финансовият министър Асен Василев обясни, че от  началото на годината приходите от акцизи са три пъти по-малко от заложеното. Затова и не е заложен ръст в приходната част на бюджета. През последните два месеца обаче има увеличение - с 20% на месечна база през юли спрямо юни и това се дължи основно на ръст на приходите от акцизите от горивата.

Найден Зеленогорски ("Демократична България") призова за смела регионална политика и финансова децентрализация и създаване на силни градове и региони, която да се пренесе към Бюджет 2022. Той поиска смели действия за Северозападна и Северна България, посочвайки, че там се изработва около 1/4 от брутния вътрешен продукт на страната. В София например се произвеждат 40% от БВП.