МФ: Инфлацията и войната ще забавят ръста на доходите в България

Реалното нарастване на доходите в България ще се забави през 2022 г. Очакванията за динамиката на доходите от труд в средносрочен хоризонт ще останат високи, но оценките за тяхното реално нарастване са ревизирани в низходяща посока. Това е записано в Конвергентната програма на България за периода 2022–2025  г., която вече е публикувана на сайта на Министерство на финансите (МФ).

През 2022 г. номиналният растеж на компенсацията на един нает е оценен на 8,1% и отразява очакваното търсене на труд, повишаването на минималната работна заплата и осигурителни прагове, както и някои вторични ефекти от високите темпове на инфлация в страната. Влиянието на инфлационните процеси върху номиналното нарастване на доходите се очаква да се реализира с известен лаг и да се осъществи в по-голяма степен през 2023 г.

Забавянето на растежа на компенсацията на един нает през 2022 г. спрямо предходната година ще е резултат основно от по-ниския принос на публичния сектор. Друг фактор, който се очаква да има ограничаващо влияние, е включването на бежанците от Украйна в пазара на труда, тъй като е направено допускане, че те ще са заети в дейности с относително по-ниски от средните за икономиката производителност на труда и заплащане, пише в документа.

безр

Според прогнозата с постепенното ускоряване на динамиката на производителността на труда през 2023 г., търсенето на труд и очаквания ефект от нарастването на цените, компенсацията на един нает ще се повишава с ускорен темп от 9,2%. В периода 2024–2025 г. този темп ще остане висок, съответно 8,2 и 7,6%, но ще започне да се забавя.

От МФ очакват реалното нарастване на доходите от труд да се възстанови частично през 2023 г., като едва през 2024–2025 г. може да се очаква то да е съпоставимо с темповете в периода преди 2021 г.

Забавянето на икономическата активност през 2022 и 2023 г. ще отразява и по-ниския темп на нарастване на производителността на труда.

Неизвестните около държавния дълг

Към края на 2021 г. въз основа на данните от априлските Нотификационни таблици за дефицита/излишъка и дълга на България размерът на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ бележи ръст спрямо нивото от предходната година. В номинално изражение равнището на дълга се увеличава от 29,6 млрд. лв. през 2020 г. до 33,3 млрд. лв.

В същото време в чл. 69 от Закона за бюджета за 2021 г. е сложен лимит на дълга от 31,9 млрд. лв. Разликата е над 1,37 млрд. лв. От МФ вече отговориха на запитване на Investor.bg, че различията между данните за дълга на сектор „Държавно управление“ и тези за държавния дълг се дължат както на различни методологии на отчитане, така и на различни по обхват дефиниции и съставни компоненти.

Въпреки това остава неясно кои дъpжaвни зaдължeния, ĸoитo ce oтчитaт пo eвpoпeйcĸи peглaмeнт (на начислена основа), нe ce oтчитaт ĸaĸтo тaĸивa cпopeд Зaĸoнa зa дъpжaвния дълг. Навярно само питане на народните представители до финансовото министерство би осветлило дoĸoлĸo лимититe, oпpeдeляни вcяĸa гoдинa със Закона за държавния бюджет, oтpaзявaт нивoтo нa peaлнитe дългoви aнгaжимeнти на страната ни.

Не е ясно кaĸвa e пpичинaтa фискираните суми в Зaĸoнa зa дъpжaвния бюджeт дa не cа релевантни на заложените суми в дълг на "Цeнтpaлнo yпpaвлeниe", ĸъдeто oтчeтнocттa e пo eвpoпeйcĸия peглaмeнт и чиятo пpaвнa cилa e c пo-голяма тежест oт бългapcĸия Зaĸoн зa дъpжaвния дълг. И в този смисъл – наясно ли са депутатите какво точно гласуват, защото ако основните параметри на бюджета се пресмятат на касова основа, но данните се отчитат и прогнозират на начислена (съгласно европейския регламент), то тогава едва ли някой в залата знае какво точно се приема реално.

Подобни разлики има и за дълга за текущата година. Според записаното в Конвергентната програма в края на 2022 г. дългът ще бъде в размер на 37,6 млрд. лв. В чл. 67 от Закона за държавния бюджет пък е посочено, че максималният размер на държавния дълг към края на 2022 г. не може да надвишава 35,5 млрд. лв. Вероятно разликите имат своето обяснение, но е добре да се помисли сериозно в посока уеднаквяване на методологиите и по-ясни законови дефиниции, защото иначе става трудно прозрачността на публичните финанси да бъде проверявана.

В Конвергентната програма е записано още, че през периода 2022–2025 г. се планира поемането на нов държавен дълг в границите от 7,3 млрд. лв. за 2022 г. до 10 млрд. лв. годишно през 2025 г. Размерът на дълга в обращение, който следва да бъде рефинансиран през всяка от годините, варира между 3 млрд. лв. и 3,5 млрд. лв., като падежиращите еврооблигации са в размер на 2,4 млрд. лв. през 2022 г., 2,2 млрд. лв. през 2023 г. и 2,9 млрд. лв. – 2024 г. Като процент от БВП тези погашения представляват около 2%.

дълг

През разглеждания период не се предвижда финансиране с държавни заеми и не се очаква поемане на нов дълг под формата на финансов лизинг или други форми на дълг от първостепенните разпоредители с бюджет. За периода 2022–2025 г. размерът на дълга следва устойчива тенденция на увеличение. В номинално изражение стойността му се движи в диапазона от 37,6 млрд. лв. в края на 2022 г. до 55,7 млрд. лв. в края на 2025 г.

Общата дългова тежест на сектор „Държавно управление”, съотнесена спрямо БВП, също се прогнозира да нараства, достигайки съответно до 27,7% през 2023 г., 29,1% през 2024 г. и 30,4% през 2025 г. Независимо от тези развития, прогнозните стойности на показателя се запазват под максимално допустимия референтен праг на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60% и затвърждава очакванията за запазване на водещата позиция на Република България сред страните членки на ЕС, с ниско ниво на държавна задлъжнялост, уточняват от МФ в документа.

Държавните финансисти предупреждават, че реализацията на представената прогноза е силно зависима от развитието на конфликта с Украйна и на епидемичната обстановка, респ. икономическото възстановяване, което може да доведе до различна от очакваната динамика за консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“.