Фалитът на Гърция ще излезе на всеки германец под 500 евро

За гръцкото население един възможен банкрут би имал драматични последици. Държавата няма да е в състояние да изплаща в пълния размер заплатите на лекари, полицаи, учители и други държавни служители. Държавните възложители, като строителни фирми, ще се притесняват за дълговете си.

Най-лоши последици обаче спирането на плащанията ще донесе за гръцките банки. С около 40 милиарда евро те държат по-голямата част от гръцките държавни облигации и едва ли ще успеят да предприемат необходимите отчисления с такава обща загуба.

Също така и банките от други европейски страни имат гръцки облигации в балансите си и ще трябва да ги отпишат при спиране на плащанията по дълга. Европейският банков орган (EBA) обаче проигра при скорошните стрес тестове на банките подобен сценарий. Затова е малко вероятно в такъв случай банките извън Гърция да се нуждаят от големи капиталови инжекции. Изключение е Кипър, където местните банки имат извънредно голям обем гръцки държавни облигации. Те също така са много тясно обвързани чрез кредитни сделки с гръцкия банков сектор. Тъй като едно евентуално спасяване на относително големия банков сектор ще пренатовари иначе малката икономика, спасителният фонд по всяка вероятност ще трябва да спаси кипърските банки с няколко милиарда евро.

По отношение на Гърция европейските държави ще трябва да решат дали ще наблюдават пасивно срива в гръцката банкова система, или ще спасят гръцките банки с капиталова инжекция - като последна услуга, преди страната да напусне еврозоната. Експерти смятат такова „златно ръкостискане" за най-вероятно, не на последно място, за да се предотврати разпространението на дълговата криза и сред други европейски банки.

От чисто правна гледна точка спирането на изплащането на дълга няма да задължи гърците да излязат от еврозната. Договорът от Маастрихт не предвижда такъв сценарий.

Независимо от това гръцкото правителство вероятно ще се стреми към спасение в повторното въвеждане на драхмата, с цел подобряване на ценовата конкурентоспособност на гръцката икономика. Новата гръцка валута ще се обезцени с 50% спрямо еврото, което би направило гръцките продукти в чужбина много по-евтини.

Частният дълг може да бъде преоценен в новата валута. Тази стъпка ще донесе на чуждестранните кредитори тежки загуби. Проблеми могат да имат и големи гръцки компании, които са поели задължения на международния капиталов пазар по силата на европейското право като гръцката телекомуникационна компания ОТЕ. Конкурентоспособността на гръцката икономика обаче ще се подобри с въвеждането на собствена (мека) валута.