Експерти: Спасителен пакет за Испания? Не „дали“, а „кога“!

В документ, публикуван тази седмица, Даниел Грос и Чинция Алчиди от Центъра за европейски политически изследвания правят оценка, че общите натрупани задължения в испанския строителен сектор и този на недвижимите имоти са за над 380 млрд. евро, което представлява около 37% от брутния вътрешен продукт на страната.

„Прекомерната задлъжнялост в жилищния сектор сама по себе си не би трябвало да доведе до остра финансова криза, ако бе финансирана от спестяванията на населението. За съжаление в Испания случаят не бе такъв“, пишат те.

Вследствие на това икономисти очакват, че испанският банков сектор няма да има никакъв друг избор, освен да бъде рекапитализиран. Не е вероятно правителството да финансира подобна операция, докато се опитва да понижи бюджетния дефицит, а частните инвеститори не са склонни да инвестират в толкова проблемен сектор. Това насочва към ЕИФС като най-вероятна възможност за банките и евентуално за правителството.

„Испания няма да остане без средства и тя изпреварващо набра достатъчно“, посочва Мегън Грийн, старши икономист и специалист за еврозоната в Roubini Global Economics. „Има възможност обаче спасителната помощ за банките да се наложи да бъде поискана по-рано, макар да смятам, че това ще стане догодина“, добавя Грийн.

Тя обаче очаква, че ще са необходими два спасителни пакета – за страната и за банковия сектор, като за Гърция и Ирландия бе осигурена подобна програма. „Банковият сектор е само едно парченце от пъзела в Испания“, убедена е Грийн. „Спасителен пакет за банките може да се справи само с част от проблема“, подчертава тя.

Съществуват съмнения, че еврозоната е подготвена по-добре за организиране на спасяването на Испания, отколкото преди 2 години, въпреки настоящите програми в три от страните и създаването на фонд от 800 млрд. евро за справяне с проблемите, опустошаващи икономиките в региона.

„Когато стане дума за това как да се процедира с Испания, мисля, че те се връщат пред масата за проекти“, твърди Грийн. „Просто не са научили нищо от първите три спасителни операции“, добавя тя.

След това проблемът за политиците от еврозоната ще бъде какво да се прави с Италия, осмата световна икономика, чийто брутен вътрешен продукт е с 50% по-голям от този на Испания.

От месеци доходността по испанските и италианските държавни облигации се движи в близки граници, отразявайки еднаквия риск, който инвеститорите виждат в двете държави от Южна Европа. „Испания и Италия са тясно свързани“, категорична е Грийн. „Ако Испания получи спасителна помощ, ЕС ще трябва да осигури подкрепа и за Италия“, изтъква тя.