Тайна помощ от ЕЦБ подкрепя гръцките банки

Ако сметката е вярна, използването на спешните вливания на ликвидност надхвърля сумата от 140 млрд. евро – над 10% от средствата, отпуснати на банките от еврозоната чрез стандартни операции в рамките на монетарната политика.

Заради рисковете допълнителната ликвидност да създаде инфлация, спешна ликвидна помощ в размер над 500 млн. евро изисква одобрението на 23-членния управителен съвет на ЕЦБ, като прилагането на инструмента може да бъде спряно, ако две трети от членовете му се противопоставят във всеки конкретен случай.

Важното е, че рисковете падат по-скоро върху съответната национална централна банка, отколкото да бъдат разпределени между централните банки на страните от еврозоната, както става при нормалната ликвидност, макар това да би означавало удар по всички, ако една страна напусне еврозоната.

Няма обаче теоретично ограничение за обема на спешната ликвидна помощ, както липсва и например информация каква гаранция трябва да предостави банката-получател или каква лихва плаща в подобен случай.

Примерът с Ирландия показва, че по общо мнение временното използване на спешната ликвидна помощ може да бъде удължено.

Кун каза, че тази помощ трябва да бъде спряна, ако банките фалират. „Това е спешна ликвидна помощ, а не помощ за осигуряване на капиталова адекватност“, каза той.

Секретността около спешната ликвидна помощ обаче създава сиви зони. През миналата седмица управителният съвет на ЕЦБ изключи 4 гръцки банки от редовните ликвидни операции, принуждавайки ги да се върнат към спешната ликвидна помощ. Неофициалната причина е политическата несигурност около плана за рекапитализиране на гръцките банки след изборите в страната от 6 май, оставили политическата криза неразрешена.

Но къде управителният съвет би теглил чертата? Президентът на ЕЦБ Марио Драги вероятно ще потърси политическа подкрепа, преди да бъде прекратена спешната ликвидна помощ за Гърция.

Макар „силното предпочитание“ на ЕЦБ е Гърция да остане в еврозоната, политиците трябва да решат бъдещето на страната, каза Драги през миналата седмица.

„Прекратяването на спешната ликвидна помощ може да се превърне в начин за изхвърляне на Гърция от еврозоната, ако това се цели, или ако Гърция наистина поиска да напусне. Но не мисля, че ЕЦБ се готви да вземе подобно решение“, заяви Лоран Франсоле, анализатор в Barclays. „Мисля, че ЕЦБ ще предостави на политическите сили вземането на решението“, добави той.

Въпреки това неяснотата за начина, по който на практика ще действа финансовата институция й дава възможност за влияние върху политиците от еврозоната. Една заплаха от ЕЦБ за изтегляне на ликвидната помощ в края на 2010 г. убеди Ирландия да приеме международния спасителен финансов план. Без съмнение нейният управителен съвет ще се надява да накара в Атина да се замислят по подобен начин.