Ще направят ли европейските лидери скока към фискален съюз?

Когато Жан-Клод Трише призова през юни миналата година да бъде създадено европейско министерство на финансите, което да контролира националните бюджети, идеята изглеждаше фантастична и далечна мечта, чиято реализация би отнела години и дори десетилетия.

Една година по-късно, на фона на дълговата криза, която заплашва стабилността на европейския валутен блок, Германия започна да притиска партньорите си засилване на финансовата интеграция, пише Ройтерс.

Канцлерът на страната Ангела Меркел настоява за създаването на централен орган, който да управлява финансите на еврозоната, и по-големи правомощия на Европейската комисия, Европейския парламент и Европейския съд.

Меркел настоява също така за координиран подход при реформирането на пазарите на труда, системите за социално осигуряване и данъчната политика.

Докато държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) не се съгласят с тези стъпки, което ще доведе до известна загуба на суверенитет, Берлин едва ли ще иска да разглежда други съвместни инициативи, като общи еврооблигации или създаването на банков съюз и общоевропейска схема за гарантиране на депозитите, отбелязва агенцията.

Лидерите на ЕС ще обсъдят разработването на пътна карта за създаването на фискален съюз на следващата им среща на 28 и 29 юни. Тогава се очаква председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой и други европейски политици да представят първите предложения за засилването на фискалната интеграция в Еврообщността.

Същинските дебати вероятно ще се състоят през второто полугодие. Тогава вероятно ще бъде приет и график за приемането на поправките в европейските договори - стъпка, която според Берлин е от жизненоважно значение за създаването на по-тясна интеграция.

Ако европейските лидери се решат на тази стъпка, това ще е най-значителният политически скок откакто страните се отказаха от националните си валути и отстъпиха на Европейската централна банка контрола върху паричната политика преди 13 години, отбелязва агенцията.

Препятствията пред засилването на интеграцията обаче са много.

Испания, която в момента се бори за стабилизирането на банковия си сектор, подкрепи създаването на широк фискален съюз и единен орган, който да управлява финансите на еврозоната. Други държави обаче, включително и Франция, са резервирани към идеята заради загубата на суверенитет.

Новият френски президент Франсоа Оланд призова за приемането на мерки за насърчаване на икономическия растеж и намери широка подкрепа. Очакваше се още на срещата на европейските лидери в края на май привържениците на идеята да окажат сериозен натиск върху Ангела Меркел, която е поддръжник на мерките за икономии.

Това обаче не се случи, а изглежда, че привидният консенсус по стратегията за растеж вече не е толкова убедителен седмици преди новата среща на върха на ЕС. Основният й фокус се очаква да бъде фискалният съюз, което поставя Оланд в доста неизгодна позиция.

Анонимен френски политик посочва пред агенцията, че президентът на страната е подготвен за по-силна фискална интеграция, но това не се отнася до останалия политически елит във Франция.

Докато продължава кошмарът в Гърция обаче и съмненията за устойчивоста на банковата система в Испания, едва ли и засилването на интеграцията в Европа ще успокои инвеститорите.