Засилва са натискът върху Испания да реши за спасителната помощ

Министрите на финансите на държавите-членки на еврозоната (т. нар. Еврогрупа) притиснаха Испания да изясни дали ще търси финансова подкрепа, след като обявяването на нова програма за изкупуване на държавни облигации от Европейската централна банка рязко понижи разходите на страната за заемане на средства от пазарите, съобщи Ройтерс.

Испанският министър на финансите Луис де Гиндос отклони въпросите за евентуална молба за спасителна помощ, като при пристигането си за срещата в кипърската столица Никозия, заяви, че на нея ще бъдат обсъдени в общи линии условията за намеса на пазарите от страна на ЕЦБ.

„Бих искал те да изложат своята позиция, защото през лятото не стана ясно каква е тя“, заяви ирландският министър на финансите Майкъл Нуунън, отразявайки опасенията сред няколко страни от еврозоната, че несигурността около Испания задържа възстановяването от дълговата криза в региона.

ЕЦБ даде да се разбере, че молба от Испания за помощ от временния спасителен фонд за еврозоната, както и преговори за строги ограничения в провежданата икономическа политика и мониторинг са от съществено значение за предприемане на намеса на вторичния пазар на облигации.

От Мадрид обаче се противопоставят на каквито и да било строги ограничения, надхвърлящи препоръките на Европейската комисия, които вече се реализират, докато северноевропейските кредитори начело с Германия са непреклонни, че всяка помощ трябва да е обвързана с твърди условия.

„По-важно е да постигнем целите си за бюджетния дефицит и да се придържаме към програмата си за реформи, отколкото да говорим за възможно спасяване“, каза Де Гиндос, запитан за условията за финансовата помощ. „Основният въпрос тук е да бъдат утвърдени елементите на бъдещите намеси на ЕЦБ на вторичния пазар. Мисля, че това ще правим днес, макар че то е с общо приложение и не е свързано пряко с Испания“, добави той.

За пръв път от началото на годината Еврогрупата ще заседава в момент, когато пазарният натиск за незабавни действия за преодоляване на дълговата криза в еврозоната отслабва, а не нараства.

Изявлението на ЕЦБ, че ще може да купува неограничено количество държавни облигации на страни в затруднено положение, ако те се обърнат с молба за помощ към спасителния фонд за еврозоната, понижи доходността по базовите 10-годишни испански облигации до 5,62% вчера от достигнатия на 24 юли връх от 7,64%.

Това подхрани изкушението в Испания и европейския ковчежник Германия да се опитат да не започват осъществяването на програма за помощ, която би била политически непопулярна и в двете страни. Всеки път в рамките на вече тригодишната криза, когато пазарният натиск отслабне, германските лидери обясняват, че няма спешна необходимост от действия.

Испания не желае да поиска помощ, тъй като премиерът Мариано Рахой се опасява от нежелана политическа реакция в страната, но може и да няма друг избор предвид нуждите на страната от финансиране.

„След изявленията на ЕЦБ е налице по-силен натиск върху Испания да поиска помощ“, заяви представител на страна от еврозоната, участващ в заседанията в Кипър. Испания би предпочела да поиска помощ по-скоро заедно с Италия, отколкото самостоятелно, за да разсее впечатлението, че се справя зле с публичните си финанси, добави той.

Няколко представители на страни от еврозоната спекулират, че иберийската държава може да подаде молба в началото на следващия месец преди поредната среща на Еврогрупата, насрочена за 8 октомври. Това ще стане след представянето на бюджета на страната за 2013 г. и на необходимостта от рекапитализиране на банковия ѝ сектор на 28 септември.

Според друг представител на страна от еврозоната обаче Испания трябва да си е осигурила подкрепа, когато бъде публикуван докладът на международните кредитори за Гърция в началото на октомври, тъй като данните може да се окажат неблагоприятни и да увеличат притесненията на пазарите, увеличавайки разходите за заемане на средства.