Еврозоната все още е заплашена от изгубено десетилетие

След като опасността от фалит на Гърция беше поне временно преодоляна, еврозоната като че ли се ориентира в посока към възстановяване. Въпреки това обаче европейският валутен блок не е защитен от изгубено десетилетие в японски стил, пише Ройтерс.

Измъкването на еврозоната от кризата и през следващата година ще зависи предимно от темповете на възстановяване на САЩ и Китай и отражението им върху световната икономика, отколкото от микса от политики в Европа, които отново ще са съсредоточени върху икономиите.

Ирландия и Португалия в най-добрия случай могат да се надяват на завръщане на международните пазари, което показва, че придържането към строга фискална политика може и да проработи. Голямата въпросителна обаче остава Гърция, за която се задава още едно „подстригване“ на дълга.

Икономическите прогнози на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и други икономически институти сочат, че еврозоната и през следващата година ще остане в рецесия, заради която ръстът на безработицата ще продължи, а усилията за намаляването на дълговете и дефицитите едва ли ще се увенчаят с някакъв сериозен успех.

Остават и политическите рискове, продължава да се увеличава и социалното напрежение, особено срещу политиките за икономии в Гърция, Испания и Португалия.

Кампанията преди изборите в Германия, които ще се състоят през септември догодина, означава, че по-смели решения за отписване на гръцки дълг или за споделяне на дълговете на държавите от еврозоната ще трябва да почакат до края на следващата година.

Същевременно Европейската комисия представи амбициозен план за реформа на икономическия и паричен съюз, чието осъществяване също ще бъде възпрепятствано от вота в Германия.

В същото време се очаква да бъде създаден единният надзорен банков орган, но не и единната схема за гарантиране на депозитите в еврозоната.

Германия ще продължи да оказва натиск за по-стриктен контрол върху европейските бюджети, което обаче ще е осъществимо след промяна на европейските договори, а самата промяна вероятно ще се случи след избора на нов Европейски парламент през 2014 г.

Очакванията са, че догодина Испания и Италия ще поискат помощ, което ще отблокира програмата на Европейската централна банка (ЕЦБ) за изкупуване на облигации. По-притеснително обаче би било, ако пазарите се обърнат срещу Франция, в случай че реформите на президента Франсоа Оланд се окажат поредното разочарование.

Въпреки че наскоро Франция изгуби първокласния си кредитен рейтинг, разходите на страната за заемане на средства са почти на исторически ниски нива. Много инвеститори продължават да купуват френски облигации, считайки ги за безопасна инвестиция, а някои икономисти дори твърдят, че облигациите на държавите от еврозоната ще станат по-привлекателни през следващите години.

На фона на предупрежденията на президента на ЕЦБ Марио Драги държавите от еврозоната да продължат с фискалната консолидация и да намалят дисбалансите по текущите сметки, по-оптимистично настроените органи на европейските власти твърдят, че еврозоната постепенно се превръща в по-балансирана и потенциално по-динамична икономика благодарение на пазарния натиск и поетапното осъществяване на структурните реформи.