Доколко правото на ЕС и еврозоната може да реши дълговата криза?

Усъвършенстването на правната уредба на Европейския съюз (ЕС) и еврозоната във връзка с изграждането на фискалния съюз е необходимо условие и една от стъпките за преодоляването на дълговата криза, но не е панацея за решаването на проблемите на европейския паричен съюз.

Това коментира съдията в Съда на Европейския съюз Александър Арабаджиев по време на конференцията „Към европейски фискален съюз: нови договори, правни въпроси и перспективи", организирана от Българската асоциация за европейско право и представителството на Европейската комисия (ЕК) в България.

Арабаджиев посочи, че икономическият и паричният съюз в Европа са крехки конструкции и евроинтеграцията зависи изцяло от компромисите, които държавите-членки в Евросъюза и еврозоната правят.

Според него, ако постановките от фискалния пакт и договора за създаването на постоянния спасителен фонд на еврозоната бяха заложени още в Договора от Маастрихт, както и ако се спазваха стриктно изискванията на Пакта за стабилност и растеж, до дълговата криза вероятно нямаше да се стигне.

Заради лошата система на изпълнение на правилата и пропуските при контрола обаче сега се стигна до приемането на извънредни мерки, някои от които са с временно действие и извън обхвата на европейските договори, подчерта Арабаджиев.

Някои от тези мерки обаче са предпоставка за промяна на европейските договори, допълни той.

Като особено важна промяна съдията определи новите правомощия, които бяха дадени на Съда на ЕС с подписването на Договора за стабилност, координация и управление (т. нар. фискален пакт). Той припомни, че се предвижда Европейският съд да налага автоматични санкции на държавите-нарушителки на фискалните правила.

Проф. д-р Аделхайд Пътлър от Рурския университет в Бохум припомни, че лидерите на ЕС и на еврозоната приеха три нови инструмента във връзка с решаването на кризата и изграждането на фискален съюз.

В началото на февруари беше подписан договора за създаването на Европейския стабилизационен механизъм (постоянния спасителен фонд на еврозоната). В момента договорът е валиден, тъй като е ратифициран от повечето държави от европейския валутен блок, посочи Пътлър.

Вторият нов инструмент е една малка поправка в договора за създаването на ЕС, с която се разрешава на държавите от еврозоната да изградят механизъм за стабилност, допълни тя.

Третият нов инструмент е т. нар. фискален пакт, който беше подкрепен от 25 държави от ЕС, включително и България. Засега обаче той не е ратифициран от достатъчно държави, макар че се предвижда да влезе в сила от 1 януари 2013 г.

Аделхайд Пътлър обясни и защо германският конституционен съд се е забавил с ратификацията на договора за създаването на постоянния спасителен фонд на еврозоната. До съда са били подадени около 12 хил. жалби на неправителствени организации, граждани и депутати от Бундестага във връзка с този договор, което е рекорд в историята на съда, подчерта тя.

Пътлър обясни, че във всяка жалба подателите е трябвало да опишат кое точно тяхно конституционно право нарушава договорът за спасителния фонд и по какъв начин.

В крайна сметка съдът е отхвърлил всичките жалби с мотива, че е в правомощията на Бундестага да взима решения, свързани с бюджета и финансовите рискове за страната, но при условие, че тези рискове са точно определени и няма да се променят, подчерта Пътлър.

Освен това конституционният съд в Германия е поискал да бъде гарантирано, че парламентът на федерацията ще получава регулярна информация за действията на спасителния фонд.

Аделхайд Пътлър посочи, че решението на германския конституционен съд има характер на предварително определение. Предстои съдът да се произнесе още веднъж по казуса, но по думите й не се очаква съдиите да променят становището си.