Създаването на банковия съюз в ЕС не изисква законодателни промени

Европейският съюз може и би трябвало да продължи със създаването на система за преструктуриране на банките, без да се опитва да промени законодателството си, за да успее да предостави на механизма за ликвидация на кредитните институции по-стабилна правна основа, заявиха високопоставени представители на общността, цитирани от Ройтерс.

В събота германският министър на финансите Волфганг Шойбле заяви, че завършването на Европейския банков съюз ще изисква промени в договорите на ЕС. Изявлението му може да забави изпълнението на плана, предназначен да укрепи общата европейска валута.

Европейският комисар по икономическите и валутните въпроси Оли Рен обаче смята, че промените в договорите на ЕС са по-скоро дългосрочна цел, отколкото условие за влизането на банковия съюз в действие.

„Гледната точка на комисията и мнението на нашите адвокати е, че можем да изградим елементите на успешен банков съюз, включващ общ ликвидационен механизъм и правила за пряка рекапитализация на банките, без промяна на договорите“, каза Рен.

„Виждам това обсъждане за промяна на договорите като част от дългосрочното преустройство на икономическия и валутен съюз. Но то не е условие за споразумение за общия ликвидационен механизъм или за правилата за пряка рекапитализация на банките“, смята той. „Не сме го разглеждали като условие, а по-скоро като дългосрочна цел, като дългосрочен процес в рамката на преустройството на икономическия и валутен съюз“, уточни той.

Еврозоната разработва правила, които да позволят на постоянния ѝ спасителен фонд, Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), да рекапитализира пряко платежоспособни кредитни институции, които не успяват да си набавят необходимото финансиране от акционерите или правителството на страната, за да  прекъсне порочния кръг от слаби държавни финанси и слаби банки в същите страни.

Възможността за пряка рекапитализация обаче, макар и одобрена от лидерите на държавите-членки на ЕС, се натъква на противопоставяне в Германия, Финландия и Холандия, където общественото мнение е против използването на парите на данъкоплатците от еврозоната за спасяване на банки в други държави.

И докато Австрия подкрепя Германия по отношение на необходимостта от промяна в законодателството на ЕС с цел оформянето на банковия съюз, Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се противопоставя на идеята.

„Трябва да стигнем колкото се може по-далеч без промяна на договорите и да обмислим дали това е необходимо“, заяви френският министър на финансите Пиер Московиси в кулоарите на заседание от срещата на представители на страните от Г-20, която се провежда във Вашингтон.

„Идеята за промяна на договорите, която никога не е била популярна в Европа, не трябва да бъде използвана като претекст за спиране на реализацията на банковия съюз“, каза Московиси. „Ако е необходимо, може да бъде направено веднъж. Но трябва да бъде необходимо и технически, защото е ясно, че хората не са особено привързани към големите промени в договорите, а имаше доста такива през последните години“, добави той.

„Искаме пълен банков съюз и го искаме бързо“, подчерта френският финансов министър.

Първата стъпка в посока на създаването на банков съюз на еврозоната е надзор върху кредитните институции в региона от страна на Европейската централна банка, който ще влезе в действие от юли 2014 г. Втората стъпка е замяна на съгласуваната национална система за ликвидиране на банките с общ механизъм за еврозоната, който на ранните етапи от прилагането си ще разполага с финансовата подкрепа на ЕМС.

Предвижда се системата да се финансира изцяло от натрупващи се такси, събирани от банките в еврозоната. Германия, която дава със сериозен принос за спасителното финансиране, се опасява, че преди да се натрупат достатъчно средства от банкови такси, данъкоплатците от еврозоната ще бъдат натоварени със сметката за безразсъдното кредитиране от страна на банки от чужбина.