Бъдещето на еврозоната - по-близо до Япония, отколкото до Германия

Преди всичко банковият съюз, поне в началната му фаза, ще се осъществява предимно на национално ниво. Той ще се състои от централен надзорник, обединяващ няколко национални режима. Накрая обаче ще се окаже, че този модел ще доведе до пренареждането на дълга и прехвърлянето му от един сектор на икономиката към друг.

От друга страна в Европа радикалното банково законодателство няма традиции. Европейските банкови надзорници са национални оператори, а не международни съдии, а много от тях изчерпват отговорностите си в своеброзен заговор със съответния национален банков сектор и защитата му от чужда конкуренция. При възникването на криза същите тези регулатори оставиха последващото икономическо възстановяване да реши проблема.

Един банков съюз представлява важна реформа в дългосрочен план, но е наивно да се мисли, че новият надзорен орган ще покаже повече решителност по отношение на европейските банки, посочва Мюнхау. Така еврозоната започна да осъществява съмнителна стратегия за стабилизирането на банковия сектор – неподходяща рекапитализация върху резултатите от съмнителни тестове за устойчивост, придружени от регулаторна търпеливост. Този процес вече го наблюдаваме в Испания, подчертава той.

Що се отнася до проблема с държавните дългове, вероятно ще се мултиплицират схемите за удължаване на сроковете и понижаване на лихвите по различни заеми за периферните страни. Това означава, че кредиторите ще поемат изцяло загубите, а Европейският стабилизационен механизъм ще се превърне в инструмент за емисия на скрити еврооблигации, но това така или иначе няма да се признае официално.

Позитивното е, че може да се очаква износът на държавите от периферията да расте умерено, но не достатъчно, за да компенсира негативните ефекти. Така че да се подготвим за изгубено десетилетие с нисък растеж и „зомби“ банки – това, през което преминава и Япония.