МВФ добави еврозоната и Испания към икономиките с големи дисбаланси

Международният валутен фонд добави еврозоната и Испания към списъка на страните с относително големи икономически дисбаланси, представляващи риск за световния растеж, сочи доклад, публикуван вчера и цитиран от Ройтерс.

От МВФ посочват, че Испания е осъществила напредък в преодоляването на един от най-високите публични дефицити в еврозоната с големи съкращения на разходите и с повишаване на данъци, но публичният дълг продължава да нараства, докато растежът остава анемичен.

Еврозоната, поемаща ударите от тежката криза на националните дългове, е натоварена с висок публичен дълг след спасяването на няколко от по-малките държави-членки, включително Гърция и Ирландия, се отбелязва в документа.

Регионът реализира външнотърговски излишък, тъй като страните в него с високи дефицити се опитаха да преустроят своите икономики, но той само прикрива големите разлики в рамките на валутния съюз, се добавя в него.

Редовните анализи на МВФ за световните икономически дисбаланси и валутните курсове се появиха в резултат на финансовата криза и рецесията от 2007-2009 г., когато световните политически сили натовариха финансовата институция с по-голяма роля в поддържането на реда в световната икономика.

Икономистите приемат дисбалансите като принципен източник на волатилност, тъй като страни с постоянни външнотърговски дефицити може да претърпят рязък отлив на капитали, ако инвеститорите загубят доверие в техните икономики. Внезапните отливи пък са в състояние да дестабилизират целия свят.

В предишен свой доклад от 2011 г. МВФ посочи Кита, Франция, Германия Индия, Япония, Великобритания и САЩ като страни със запазващи се дисбаланси. За да помогне за справянето с "проблема, МВФ призова икономики с външнотърговски излишъки като Китай и Германия да насърчат вътрешното търсене, докато държави с дефицит като Великобритания и някои от страните с най-големи финансови проблеми в еврозоната би трябвало да подобрят конкурентоспособността си на международните пазари.

От финансовата институция посочиха, че част от дисбалансите са се свили от началото на кризата, при това донякъде в „здравословен“ смисъл, тъй като отделни страни са понижили прекалено големите си спестявания или задължения, което обаче се дължи отчасти и на по-слабото потребителско търсене, спъващо растежа.

От МВФ предупреждават също, че развитите икономики не са положили достатъчно усилия за преодоляване на огромните си бюджетни дефицити, които могат да доведат до уязвимост в бъдеще, и са свили пространството си за маневриране по отношение на бъдещи предизвикателства като застаряването на населението.

"Необходим е допълнителен напредък както по отношение на вътрешното, така и на вътрешното пребалансиране по начин, който да подкрепя растежа“, изтъкват от финансовата институция.