Джордж Озбърн – скритият мотор на британския растеж

2011 г. премина твърде песимистично на Острова. Без да вижда светлина в тунела за край на икономическата стагнация британският финансов министър Джордж Озбърн оформи спорен на първо четене бюджет за 2012 г., който не срещна подкрепата дори и на част от обкръжението му.

Неочаквано добрият растеж на оценяваната на 2,5 трлн. долара британска икономика обаче сложи край на съмненията – вторият най-силен политик в Обединеното кралство затвърди позицията си на пазител на икономическото възстановяване, пише Ройтерс. Добрите резултати дадоха увереност на Озбърн да призове избирателите да гласуват доверие на Консервативната партия и през 2015 г., "за да довърши работата си".

Описван от мнозина като некомпетентен и обсебен от идеята за бюджетни ограничения, очакванията към скрития мотор на британския растеж и нова звезда на британската политика продължават да са все така големи.

Данните от потребителските разходи до новите производствени поръчки показват, че Великобритания се е отърсила от стагнацията и на практика е излязла от най-дълбоката криза след Втората световна война.

През този месец Международният валутен фонд (МВФ) удвои прогнозния ръст на икономиката за 2013 г. до 1,4% – един от най-силните темпове на растеж в развития свят.

Фактите са красноречиви. Лихвените проценти са на исторически ниски нива, цените на жилищата се повишават, безработицата спада, а бюджетният дефицит е надолу с една трета от 2010 г., когато правителството на Камерън дойде на власт с либерал-демократите като коалиционен партньор.

Въпреки това ситуацията не е напълно розова. Държавният дълг остава значителен – 75% от БВП. Някои икономисти пък твърдят, че плановете на Озбърн за стимулиране на риска на пазара на жилища ще създаде балон, който ще изправи страната пред невиждана криза.

Инфлацията продължава да надминава ръста на заплатите, комуналните и транспортните услуги пък поскъпват значително. Това е и причината основните критици на настоящото управление – Лейбъристката партия, да обещават замразяване на енергийните сметки, ако бъдат избрани.

Много от поддръжниците на консерваторите виждат в Джордж Озбърн бъдещия лидер на партията. Въпреки че е силен оратор финансовият министър обаче не разполага с диалогичността с медиите, която превърна Камерън в любимец на народа. Това, плюс консервативните порядки в близо 200-годишната партия, правят трудна задачата на Озбърн да измести Камерън като лидер.

Концентрирайки се в ролята си на финансов министър Озбърн понижи значително бюджетния дефицит и дълга на Великобритания. Неговата политическа формула е ясна – свиване на държавни разходи, намаляване на горната и долната данъчна ставка и стимулиране на пазара на жилища.

През февруари тази година политическото доверие в Озбърн удари най-ниската си точка, когато Moody's понижи британския кредитен рейтинг за първи път от 1978 г. Тогава от агенцията заявиха, че растежът ще остане в застой в продължение на години.

Два месеца по-късно Fitch последва примера под претекста, че Озбърн си "играе с огъня" като стимулира икономиите във времена на слаб или нулев растеж за Великобритания.

Въпреки това двойното покачване на прогнозата на МВФ за растежа до 1,4% – най-отчетливото във всяка от страните от Г-7, даде възможността на Озбърн да се смее последен.

Британският финансов министър вярва, че той и неговата партия нямат време да празнуват предвид все още нерешените проблеми. Той вярва, че добрите перспективи пред икономиката ще дадат на неговата партия мнозинство през 2015 г. – нещо, което консерваторите не успяха да постигнат през 2010 г.

Проучванията на общественото мнение показват, че избиратели вярват повече на икономическите данни, отколкото на обещанията на Лейбъристите. Въпреки икономиите доверието в опозицията продължава да показва признаци на разпад.

Изготвено от YouGov проучване на общественото мнение през октомври показа, че 38% от гласоподавателите биха подкрепили консерваторите. С подкрепа от 23% пък се задоволява основната опозиция в лицето на лейбъристите.

Озбърн обаче казва, че няма място за самодоволство. "Ние трябва да се справим с дълговете си и да осъществим плановете си", заяви той на партийна конференция. "Тази битка е да върнем Великобритания там където ѝ е мястото. Ние ще завършим това, което сме започнали".