ЕК: България продължава да има икономически дисбаланси, но те не са прекомерни

Европейската комисия (ЕК) публикува днес резултатите от провежданите за трета поредна година задълбочени прегледи за установяване на наличие на дисбаланси или прекомерни дисбаланси в някои държави членки. Тази година прегледите показват, че предизвикателствата, пред които европейските икономики са били изправени, вече са други. Те са свързани най-вече с негативното въздействие на задлъжнялостта върху средносрочния растеж, устойчивостта на частния и публичния дълг, необходимостта от гарантиране на кредитни потоци за бизнеса. Не на последно място акцент се поставя и върху проблема с високите нива на безработица, се казва в съобщение на Министерството на финансите.

На база на проведените задълбочени прегледи, ЕК идентифицира дисбаланси в 14 държави членки: Белгия, България, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Унгария, Холандия, Словения, Финландия, Швеция и Великобритания. В доклада се посочва, че държавите членки, за които е идентифицирано наличие на дисбаланси, следва да предприемат действия в посока преодоляване на тези предизвикателства. Адресирането им следва да бъде представено в националните програми за реформи и в програмите за стабилност и конвергенция за 2014 г.

При три от страните (Хърватия, Италия и Словения) се наблюдава наличие на прекомерни дисбаланси. Тази година за Испания не се наблюдава наличие на прекомерни дисбаланси, но страната ще продължи да бъде обект на преглед поради съществуващите рискове. ЕК ще засили мониторинга при изпълнението на политиките за тези три държави с прекомерни дисбаланси, като това се отнася също и за Ирландия, Испания и Франция, при които решителни действия са необходими за преодоляване на идентифицираните дисбаланси.

За Малта и Дания ЕК преустановява процедурата, тъй като счита, че рисковете са по-добре контролирани и овладени. В допълнение, Люксембург няма да бъде обект на задълбочен преглед, тъй като проблемът с големия финансов сектор не представлява дисбаланс по смисъла на процедурата по наличие на макроикономически дисбаланси.

За България в анализа се казва, че продължава да изпитва макроикономически дисбаланси, които не са прекомерни, но следва да бъдат наблюдавани и адресирани с мерки на политиката. Според ЕК основно предизвикателство продължава да бъде процесът на възстановяване на пазара на труда, докато по отношение на външната позиция и задлъжнялостта на частния сектор се наблюдават подобрения. Корекциите на дисбалансите не са с цикличен характер, но по-нататъшното ограничаване на външната задлъжнялост зависи от способността за поддържане на конкурентоспособността на износа.

Според ЕК, продължаващото намаляване на задлъжнялостта на нефинансовите предприятия може да подейства ограничаващо върху инвестициите и растежа в някои сектори в краткосрочен и средносрочен план. В допълнение, слабата активност на пазара на труда ограничава приспособяването на икономиката и е сред основните причини за задържане на потенциала за растеж. Увеличаването на безработицата и свиването на заетостта по време на кризата е засегнало най-силно нискоквалифицираните и младите работници. Въпреки относително ниските разходи за заплати, минималните прагове могат да подействат негативно върху заетостта сред най-ниско платените. Същевременно активните политики на пазара на труда и образователната система не действат ефективно за улесняване на процеса по коригиране на дисбалансите и затрудняват развитието на човешкия капитал.