Брюксел – строго поверително, епизод 3

На 28-и октомври 2010 г. в Брюксел започва нова кризисна среща на върха. Настроението е мрачно. Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози предлагат слабо представящите се в икономически  аспект страни да бъдат лишавани от правото на глас. Те обаче срещат неочаквано силна съпротива и трябва да се откажат от възпрепятстването на страните членки.

В своята наскоро излязла книга „Европейските кукловоди“ авторите Керстин Гамелин, кореспондент в Брюксел на Süddeutsche Zeitung, u Раймунд Льов, ръководител на бюрото на австрийската телевизия ORF в Брюксел, разкриват как се вземат решенията в столицата на Европа, след като са се добрали до тези иначе строго поверителни протоколи, а Investor.bg ще публикува в следващите дни и седмици откъси от книгата им. 

Още през лятото след една своя среща в Берлин Ангела Меркел и Никола Саркози се появиха пред пресата със звучащо като заплаха изказване: „Обмисляме да предложим като санкция отнемането на правото на глас“. Такова нещо досега не е имало. Официално европейските страни седят равнопоставени на масата. Всяко правителство има един глас. Ако една страна загуби правото си на глас, то тя ще зависи само от решението на останалите. Гражданите на дадена суверенна страна няма да имат глас. А държавата ще бъде унижена. Би било ужасен удар срещу демократичните принципи.

Меркел е готова да премине през тези унижения. Зад затворените врати на съвета Меркел се бори толкова упорито за еврото, колкото в Германия мнозина могат да си представят. Меркел казва: „Член 7-и предвижда възможността да бъде отнето правото на глас в много сериозни ситуации. Това не е открито унижение, ако виждаме, че еврото, страните от еврозоната и дори съществуването на Европейския съвет не са заложени на карта“.

Да поемаш твърде много дългове – по тази логика това е същото като да извършваш престъпления срещу човешките права. Но представителите на останалите правителства посрещат аргументите на Меркел доста хладно. Само че и канцлерът не отстъпва: „Ние приехме член седми – за нарушаване на човешките права. И трябва да покажем същата степен на сериозност, когато въпросът касае съществуването на еврото“.

Румънският президент Траян Басеску контрира като първи. Той счита германско-френското предложение за невъзможно, защото сравнява фундаменталните човешки права с поддържането на балансиран бюджет. Басеску нарушава омертата на мълчанието и след това заваляват изказвания от всички страни.

Премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер обяснява: „Проблемите с еврото и нарушаването на човешките права не са на едно и също равнище“. Испанският му колега Хсе Луис Сапатеро също се намесва: „Вярно е, че това го има в договорите, но само за много сериозни случаи. Може да се мисли за ограничени области, но не са генерално отнемане на правото на глас“.

Точно това обаче предвижда германо-френското предложение – генерално отнемане на правото на глас за страна, което се отнася до всички теми, за които се вземат решения в съвета. Ако една държава нарушава силно Пакта за стабилност и за ръст, то предложението на Саркози и Меркел предвижда тя да не може да взема решения и по неикономически теми.

Саркози не се чувства особено добре, но държи на изказаното по-рано мнение. Той стартира един нетипичен за него опит за посредничество и преговори.

На това място на дискусията гръцкият премиер Георгиос Папандарео открива непосредствената опасност за своята страна, която вече не може да се справи без чуждестранната финансова помощ и очевидно няма да може да изпълни бюджетните правила. А сега и официално ще бъде унижена. Той се опитва да предотврати допълнителните беди за своята страна и ясно заявява: „Гърция е на 100% срещу отнемането на правото на глас“.

Политиците продължават да дискутират оживено и накрая Меркел и Саркози получават урок от България. Точно от България. Премиерът Бойко Борисов, бивш треньор по карате и гард на комунистическият диктатор Тодор Живков, обяснява: „Ние трябва да намерим решение. Но не толкова унизително, като отнемането на гласа“.

Когато всички се изреждат да кажат мнението си, палката поема президентът на съвета Ван Рампой. Той трябва да облече дискусията в приемлив за публиката резултат. Двамата могъщи не успяват да се наложат. Меркел се е борила и е загубила битката. Загубата трябва да остане в залата, за това не бива да се знае нищо навън. Белгиецът е преднамерен: „Ние не сме особено далеч отвъд етапа на размисъл. Но трябва да продължим да мислим над тази тема“.

Вече става 21 часа. Политиците отиват на вечеря. Сюрреалистичната дискусия от 28-и октомври, с която Меркел и Саркози се опитват да приравнят човешките права на бюджетната политика, по-късно не е отразена в нито един обществено достъпен документ.