Германия и Франция в спор за бъдещето на Европа

При това основно значение ще има и гласът на федералното правителство. А Германия досега винаги избягваше открита конфронтация с основния си европейски партньор. Но гневът сред германските икономисти расте. „Французите са заслепени от идеята за собственото си историческо величие. Но в икономически аспект не правят нищо", казва Михаел Хютер, президент на Института за икономически изследвания в Кьолн.

В този случай обаче двете държави отново се сещат за почти забравения навик да се намесват в делата на Централната банка. Премиерът Валс заяви във встъпителната си реч, че той ще обсъди с ЕЦБ факта дали еврото не е твърде силно. Но тъкмо това разгневи допълнително германските икономисти. „Очевидно е, че лихвеният процент от само 0,25 процента е прекалено нисък за силната германската икономика - 3 до 4 процента биха били по-подходящи", казва Йорг Кремер, главен икономист в Commerzbank. Кремер се опасява, че прекалено експанзионистична парична политика ще разпали допълнително икономическия растеж в Германия и така може да укрепи преговорните позиции на синдикатите. А „това може да вкара утре в Германия онези проблеми, от които днес страда Франция“, предупреди икономистът. Като например твърде високите разходи за труд.

Изявлението на Кремер е по принцип вот на недоверие срещу целия европроект - поне в сегашната му форма. Кремер знае много добре, че ЕЦБ трябва да оперира своята парична политика с оглед на цялата еврозона, а не само взимайки предвид германските или френските потребности. Но той е убеден, че ЕЦБ не действа така, а е твърде силно ориентирана към нуждите на силно задлъжнелите страни от Южна Европа.

Но не само германските икономисти са на това мнение. И самото федерално министерство на финансите наскоро пише във вътрешен документ, че „от ЕЦБ се очаква активен принос за преодоляването на политиката на нисък лихвен процент". Макар че не всички експерти отиват до там да призовават за по-високи лихвени проценти, по-голямата част от тях се застъпват най-малкото за по-нататъшно облекчаване на паричната политика.

При това тонът се задава от президента на Bundesbank Йенс Вайдман, който се опитва да реабилитира опасно ниското ниво на инфлация от 0,5 на сто - с намаленията на цените в страни, където това е необходимо, както и с намаляващите цени на енергията.

По всичко изглежда, че в сегашния германо-френски спор немците имат предимство. Икономическите проблеми, които донесе със себе си обединението на Западна с Източна Германия, вече са загърбени, Германия е икономически лидер, а Франция задъхано се опитва да не изостава твърде много.

Но превръщането на икономическата мощ в политическа власт би било в противоречие с вече съществуващата от края на Втората световна война традиция, пише още WSJ.

По отношение на паричната политика обаче очевидно Франция има предимство: по-голямата част от страните, представени в Управителния съвет на ЕЦБ, страда от икономически проблеми и е склонна да пледира за по-свободна парична политика.