Прает: Инфлацията в еврозоната ще спадне под нулата за дълго време през 2015 г.

Ниските цени на петрола увеличават риска от разсейване на инфлационните очаквания. Това коментира главният икономист на Европейската централна банка (ЕЦБ) Петер Прает в интервю за германското издание Boersen-Zeitung, цитиран от Bloomberg. Думите му издават, че стартирането на програма за количествени улеснения става все по-вероятно.

Инфлацията в еврозоната ще спадне под нулата „за дълго време“ през 2015 г. на фона на поевтиняващия петрол, а Управителният съвет на ЕЦБ „не може просто да стои и да гледа“, казва Прает. В момента инфлационните очаквания са „изключително крехки“.

Централните банкери ще обмислят предложението за стартиране на широкомащабна програма за изкупуване на активи, включително и държавни ценни книжа, когато се срещнат отново на 22 януари.

Въпреки че по думите на члена на Изпълнителния съвет Беноа Кьоре е налице консенсус за предоставяне на нови стимули, други банкери, измежду които и Йенс Вайдман, предупредиха за рисковете, които биха породили количествените улеснения.

Прает каза още, че ЕЦБ „не трябва да се парализира“ от проблемите, които евентуално биха възникнали от прилагането на програма за количествени улеснения. Държавните ценни книжа са „единственият вид актив, чийто пазарен обем е висок“, смята той.

Една от опорните точки в дебата е как да се преодолее рискът от покупките на ценни книжа на държави, пострадали сериозно от дълговата криза. Неизвестните пред политическа ситуация в Гърция се увеличават, след като стана ясно, че след няколко седмици ще бъдат проведени предсрочни избори. СИРИЗА, която е против мерките за строги икономии, може да се окаже големият победител.

Възходът на политически партии, които се противопоставят на структурните реформи, е „предупредителен сигнал“, коментира Прает.

„Популистите в някои страни обещават бързи и прости решения, но техните предложения биха били тотален провал“, заявява банкерът.

Чрез количествените улеснения ЕЦБ би разширила и счетоводния си баланс. Към 26 декември той нарасна до 2,15 трлн. евро, отбелязва Ройтерс. Банката иска да го увеличи до нивата от началото на 2012 г., когато надхвърли 3 трлн. евро, с цел стимулиране на кредитирането за бизнеса и икономическия растеж.