В очакване на решението на ЕЦБ за Гърция

На среща в сряда във Франкфурт 25-мата членове на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да решaт каква да бъде реакцията заради пропуснатата вноска на Гърция от 1,5 млрд. евро към Международния валутен фонд (МВФ). Това може да породи затягане на условията по спешната помощ, която ЕЦБ предоставя на гръцките банки, но политическите събития може и да вържат ръцете ѝ, коментира Bloomberg.

ЕЦБ одобри програма за временна ликвидност на стойност 89 млрд. евро за банковата система на Гърция, докато разговорите все повече се приближаваха към провал. Това финансово укрепване означава, че цената, която централната банка трябва да плати, за да утвърди своята независимост и да наложи правилата си, ще бъде да бутне Гърция в бездната.

"ЕЦБ не може да бъде ангелът на страшния съд в развръзката на гръцката драма", коментира Дейвид Марш, управляващ директор на OMFIF, мозъчен тръст в Лондон. „Всяка централна банка трябва да съществува в политическа среда. Тя трябва да е наясно, че нейните действия могат да имат политически последици и да вземе това под внимание“.

Председателят на ЕЦБ Марио Драги бе уловен от тактическите ходове на гръцкия министър-председател Алексис Ципрас. В събота Ципрас направи шокиращото решение да се оттегли от преговорите за отпускане на последния транш по спасителния заем на страната от 2012 г. и да проведе референдум по въпроса. Искането му в последния момент във вторник за нов двегодишен спасителен пакет беше отхвърлено от Ангела Меркел.

Отговорът на ЕЦБ засега е да замрази програмата си за спешна ликвидна помощ (ELA) за гръцките банки в сегашното ѝ положение - решение, което накара правителството да наложи капиталов контрол.

Стъпката сложи край на четиримесечни повишения на програмата, която бе създадена, за да поддържа банките в страната живи, докато в същото време не позволява на фондовете да предоставят на правителството твърде много пространство за маневри.

Според Томас Майер, бивш главен икономист на Deutsche Bank AG, тази стратегия обаче се е провалила.

„За съжаление, ЕЦБ беше докарана до състояние на финансираща институция, каквато не трябваше да става“, казва той. Докато правителството преговоря по последния спасителен транш, „гърците изтеглиха около 90 млрд. евро от ЕЦБ без абсолютни никакви условия“.

ЕЦБ отново заплаши, че може да увеличи отстъпките върху обезпеченията, които банките трябва да осигуряват заради ELA. В момента преструктурирането се основава на предположението, че страната ще се върне обратно на международните пазари.

И все пак макар Гърция да се движи в обратна посока, след като не плати на МВФ, ЕЦБ може да покаже своята толерантност. Трите големи рейтингови агенции обявиха, че неплащането на вноската не представлява официален дефолт, а МВФ предпочита да ползва термина „просрочено задължение“. Институцията във Вашингтон заяви във вторник, че бордът ѝ ще обмисли „своевременно“ молбата на Гърция за отлагане на плащането.

Освен това усилията на Ципрас във вторник да поднови преговорите, искайки 2-годишен спасителен заем от Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), предоставя на ЕЦБ доказателство за продължаващия диалог, който може да я убеди да изчака, преди да затегне примката. Финансовите министри на еврозоната планират телефонна конференция в сряда, за да обсъдят ситуацията в Гърция.

„Очакваме или липса на каквито и да е действия, или символично увеличаване на преструктурирането“, казват анализатори от Barclays Plc. “Натискът за втория вариант може да е по-висок, за да бъде признат по-високият риск на обезпеченията. В крайна сметка обаче ЕЦБ вероятно по-скоро ще реши да изчака да мине референдумът в неделя“.

Действията на ЕЦБ съвпадат с политическите движения и вероятно това ще продължи да бъде така, докато икономическото възстановяване на еврозоната е все още крехко, коментира Стивън Кинг, главен глобален икономист на HSBC Holdings Plc в Лондон.

„ЕЦБ, както и всички останали, е в много трудна позиция, но нейният мандат е ясен“, казва той. „В края на деня ЕЦБ ще каже, че трябва да се придържа към целта си за инфлацията. И всичко, което прави нещата по-лоши, например от гледна точка на по-слаб растеж или срив на икономическата активност, ще я накара да действа, за да не позволи това да се случи“.

Всичко по темата четете тук!