Слабата чуждестранна експозиция може да доведе до проблеми за банките в Европа

Най-големите европейски банки си остават у дома. Докато чуждестранните банки, от Канада до Япония, разширяват кредитирането си извън вътрешните си пазари, европейските кредитори намаляват все повече мащаба си навън, сочат данни на Банката за международни разплащания (Bank for International Settlements, или BIS), цитирани от The Wall Street Journal.

За европейските банки това е част от целенасочена стратегия за намаляване на риска в банковата система. Инвеститорите обаче може да попитат: откъде тогава ще дойде растежът, пише изданието.

Предвид прогнозите, че растежът в еврозоната ще бъде някъде между посредствен и нищожен през следващите години, желанието на банките за сигурност може да дойде за сметка на рентабилността.

Като съотношение от брутния вътрешен продукт (БВП) чуждестранните вземания от банките в трите най-големи икономики в Европа са намалели значително.

Чуждите вземания са реално парите, собственост на чуждестранни клиенти. Това може да бъде заем за компания в чужбина или заем, взет от чуждестранен филиал.

От пика си от преди финансовата криза чуждестранните вземания от британските банки са намалели с една трета като дял от БВП, експозицията към чужбина на германските банки е намаляла с над 45%, а чуждестранните вземания във Франция са спаднали с 20%. Процесът продължава и днес, като Barclays наскоро обяви, че иска да продаде африканския си бизнес.

Европейските банки започнаха да намаляват чуждестранните си експозиции след кредитната криза, когато секторът се опари лошо от кредитиране и инвестиции в САЩ и на други места. BIS отбелязва, че банковите сектори с по-местен фокус отчитат по-слабо свиване на счетоводните си баланси по време на финансовата криза.

Европейските кредитори понасят сериозни удари след финансовата криза, като акциите им все още се търгуват с над 70% под пика си от преди кризата, сочат данните за банковия  сектор в индекса Stoxx Europe 600. В същото време банките, които са част от американския S&P 500, отчитат спад от около 50% за същия период. Това отдръпване от международните пазари не се случва във всяка страна. В някои чуждестранните вземания са нараснали в съответствие с размера на икономиката.

Чуждестранните вземания от канадските и японските банки почти са се удвоили от средата на 2008 г. като дял от БВП, а австралийските банки отчитат значителен ръст на експозицията си. Американските банки са се ангажирали с много по-малко кредитиране в чужбина от историческа гледна точка. Това продължава да е така, като чуждестранните вземания от щатските банки са на стойност по-малко от 20% от БВП на страната.

Контрастът между Германия и Япония е особено стряскащ. Двете страни имат сравнително подобни демографии, което предполага, че нито една няма да отчете драматичен ръст през следващите години. Отчасти в резултат на нарастващите международни инвестиции, направени от японските банки, доходите от чужбина отбелязаха рекордни нива през последната година.

Затова въпросът за европейските банки е какво точно ще се превърне в двигател на печалбата през следващите години? Тази година вече започна с трудности за сектора, който се търгува на пазарите със спад от 16,4% от началото на годината досега.

Представянето на икономиката в останалата част от света не е забележително през последните години, но се очаква в дългосрочен план развиващите се пазари, както и САЩ, да имат по-голям потенциал за растеж от Европа. Да останат у дома може да е сигурен залог за финансовите институции, но не е този, който вероятно ще генерира най-високата възвращаемост.