Парламентът на Русия ратифицира договора за "Турски поток"

С голямо мнозинство руската Държавна дума ратифицира договора за проекта за газопровод под Черно море „Турски поток“. Документът получи одобрение от парламентарната енергийна комисия на 18 януари. Тогава депутатите, участващи в комисията, предложиха споразумението да бъде подкрепено и в пленарната зала.

Документът, подписан в Истанбул на 10 октомври 2016 г., е изготвен прозрачно, в съзвучие с нормативната база, посочват от комисията. С 416 гласа "за" руските депутати подкрепиха това становище и в пленарната зала. 

По време на дебатите преди гласуването от управляващата партия "Единна Русия" подчертаха, че проектът ще подобри енергийната безопасност в региона на фона на геополитическата нестабилност, обхващаща целия свят. Управляващите признават, че в отношенията с Турция има определени проблеми, но и "с Украйна нещата не се получават". 

Депутатът Антон Марозов, член на комисията по външните работи на руския праламент, отбеляза ролята на Турция в региона като член на НАТО и държавата с най-голяма армия след САЩ. Той призова и за гарантиране на сигурността на руските специалисти, които ще бъдат изпратени в Турция във връзка с реализацията на проекта.

Николай Коломейцев пък припомни неуспехите с „Южен поток“ и загубените средства около проекта. Той призна, че одобрението на плановете е политическо решение и предупреди, че от столетия отношенията между Русия и Турция са нестабилни. Той призова „Украйна да бъде върната в лоното на Русия“, а не да се работи по планове за нейното заобикаляне.

Алексей Чепа (Справедлива Русия) посочи по време на дебатите, че проектът всъщност ще помогне за подобряване на отношенията с Русия и посочи, че България е предпочела да покаже лоялност към своите партньори пред икономическата изгода. 

Проектозаконът за "Турски поток" беше внесен от руското правителство за ратификация от парламента на 19 декември 2016 г. В обосновката му беше записано, че разходите за изграждането на морската част на газопровода ще бъдат в рамките на около 7 млрд. долара. 

Плановете предвиждат още изграждането на две тръби с максимален годишен капацитет от 31,5 млрд. куб. метра. Дължината на трасето е 920 км по дъното на Черно море и още около 200 км през сухопътната територия на Турция.

Според плановете газопроводът ще може да бъде въведен в експлоатация до 30 декември 2019 г. Строителството на“Турски поток“ ще бъде осъществено съвместно от „Газпром“ и турската Botas.

Проектът ще замести „Южен поток“ и повтаря част от трасето му по дъното на Черно море. Към момента обаче Русия има сигурност за изграждането само на едната тръба – която ще доставя газ за Турция. За другата тръба, за която плановете са да стигне до газов център на турско-гръцката граница, все още предстоят преговори с ЕС.

С реализацията на проекта дори и с една тръба, тоест само до Турция, южната ни съседка ще получава газ директно от Русия - през "Син поток" и през "Турски поток", към 2020 г. Това означава и намаление на транзита на газ през Украйна и през България. Турция е вторият по големина пазар на руски газ в Европа. 

По време на обсъждането в комисията беше посочена важната роля, която ще има газопроводът по отношение на изпълнението на целите на Русия за енергийна сигурност и развитие на икономиката, както и на двустранните отношения с Турция, записано е в стенограмата от заседанието на комисията, публикувана на сайта на руския парламент.

„Преди всичко реализацията на проекта ще позволи директни доставки на потребителите в Турция и Югоизточна Европа, което ще повиши енергийната сигурност и икономическата ефективност на доставките“, каза председателят на комисията Павел Завалний.

Според него, дори и да бъде пренебрегнат политическият риск, транзитът през Украйна е заплашен от лошото състояние на газопреносната мрежа на страната.