Швеция, където дори църквите вече събират дарения чрез мобилни приложения

В най-безкасовото общество в света дори Господ вече приема дигитални плащания, коментира Bloomberg.

Все повече шведски енории са започнали да правят дарения чрез мобилни приложения, а катедралата от 13-ти век в Упсала приема и кредитни карти.

Стремежът на църквите да са в крак със съвремието е поредният сигнал за бързото придвижване на Швеция към свят без банкноти и монети. По-голямата част от банковите клонове в страната са спрели да работят с кеш, а някои магазини и музеи вече приемат само карти. На битпазара продавачите по-скоро биха поискали да платите чрез популярното шведско приложение Swish, отколкото с кеш.

Антипатията на шведите към парите в брой става все по-очевидна в данните за паричното предлагане. Според статистическата служба на страната банкнотите и монетите в обращение е спаднало до средно 56,8 млрд. крони (6,4 млрд. долара) през първото тримесечие на тази година. Това е най-ниското ниво от 1990 г. и с над 40% под пика от 2007 г., като темпът на спад се е ускорил до най-бързото си равнище през 2016 г.

Според централната банка, която проучва и дали да представи своя собствена дигитална валута, основната причина за изчезването на кеша са технологичните иновации.

Заместник-гуверньорът на Riksbank Сесилия Скингсли отбелязва, че шведите отрано са внедрили в живота си компютрите и мобилните телефони, а банките в страната бързо са създали структури в сектора, като дебитни карти, кредитни карти и Swish, което има 5,5 млн. потребители и е собственост на най-големите банки в страната. Освен това шведите явно имат доверие на тези системи, казва тя в скорошно интервю от Стокхолм.

„В Швеция бе генериран стремеж към иновациите, за да се измислят най-икономичните и удобни за потребителите алтернативи на кеша“, казва Скингсли. Парите в брой вероятно „малко или много ще изчезнат“ като средство за плащане в частния сектор, допълва тя.

Но в безкешовото общество не липсват предизвиквателства или критици.

Много пенсионери изпитват трудности да правят плащания в онлайн света, а защитниците на личните данни се оплакват от факта, че държавата придобива все по-голям контрол върху това, което правят гражданите. Има и опасения за уязвимостта на безкешовото обществео в случай на атака или сериозно прекъсване на електроснабдяването.

Засега изглежда, че ползите – включително по-ниски разходи за бизнеса, повече контрол на данъчните приходи и по-голяма сигурност срещу престъпления – натежават над негативите.

Всъщност шведите са станали такива противници на кеша, че го избягват дори в сегашния режим на негативни лихвени проценти.

„Фактът, че хората избират да държат толкова малко пари в брой в портфейлите си въпреки нулевата лихва на банковите им сметки още повече подчертава силата на тази тенденция“, казва Робер Бергквист, главен икономист на SEB.

Засега развитието не се отразява особено на паричната политика. Но ако кешът изчезне напълно, това ще даде допълнително мощ на централната банка.

Влиянието на „отрицателните лихвени проценти ще бъде по-силно, тъй като няма да има начин то да се избегне“, казва Бергквист. „В определен смисъл това ще даде на централната банка повече пространство за маневри“.