Юнкер: Крайно време е България и Румъния да влязат в Шенген

"Ако искаме да укрепим нашите външни граници, то тогава е крайно време България и Румъния да влязат в Шенгенското пространство." Това бе едно от ключовите изказвания в речта на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер за Състоянието на съюза в сряда.

Според Юнкер освен незабавното влизане на България и Румъния, които от дълго време се борят за тази стъпка, и Хърватска заслужава пълно членство в Шенгенското пространство, веднага щом покрие всички критерии.

Председателят на ЕК допълни, че всички освен две страни членки на ЕС са „задължени“ да се присъединят към еврозоната, допълвайки, че „тези страни се нуждаят от подкрепата на инструмент за присъединяване към еврозоната“, който ще бъде установен от Брюксел.

Освен разширяването на Шенген и еврозоната в речта си пред Европейския парламент Юнкер посочи търговската политика, сигурността и миграцията сред най-важните приоритети преди европейските избори през 2019 г.

Според него Brexit е „трагичен момент“, но „не и края на всичко“, предава Financial Times.

Брюксел очаква с нетърпение изборите в Германия следващия месец, надявайки се, че след края на изборния сезон в Европа тази година лидерите ще могат по-лесно да се фокусират върху трудни реформи на ЕС.

Юнкер обеща активизирана търговска политика, заявявайки, че страните „се редят на опашка“ за сделки с блока, и по-твърда позиция по международните инвестиции, като Брюксел предлага мерки за оценка на противоречиви външни придобивания. Той допълни, че търговските преговори с Австралия и Нова Зеландия трябва да бъдат приключени до края на 2019 г.

„Сега имаме прозорец за възможности, но той няма да остане отворен завинаги“, каза Юнкер. „Нека да се възползваме максимално от инерцията“.

Юнкер подкрепи и идеята за назначаване на „министри на икономиката и финансите на Европейския съюз“, които да „координират всички финансови инструменти на ЕС и да се намесват, когато страна членка е изправена пред заплаха от рецесия или фундаментална криза“.

Той обаче отхвърли стремежа на френския президент Еманюел Макрон за създаване на отделен бюджет на еврозоната.

По отношение на миграцията председателят на ЕК заяви, че ЕС е успял да постигне сериозен напредък и днес „защитаваме външните си граници по-ефективно“, предава Ройтерс.

Юнкер заяви, че броят на загиналите мигранти, опитващи се да достигнат Европа през Средиземно море, значително е намалял. В същото време обаче той подчерта, че тези, които нямат право да останат в Европа, трябва да се върнат в родните си страни.

По отношение на върховенството на закона той заяви, че в Европа правото се защитава от независим съдебен орган и че да бъдеш част от този съюз означава спазване на решенията на съда. „Неуважението им и подкопаването на националните правни системи означава от хората да бъдат откраднати основните им права“.

Юнкер продължи, заявявайки, че „нашият съюз не е държава, но въпреки това се управлява от върховенството на закона. А това изключва членство на Турция в него в обозримо бъдеще“.

Той заяви, че от известно време Турция се отдалечава от Европейския съюз лавинообразно и поиска от Анкара да спре да нарича страните членки и членовете на правителствата им фашисти и нацисти.

„Европа е континент на зряла демокрация. Тези, които нарочно обиждат, горят мостовете. Понякога оставам с впечатлението, че има някои в Турция, които искат да изгорят тези мостове и след това да обвинят Европейския съюз за провала на преговорите за членство“, каза Юнкер. „От наша страна винаги ще има протегната ръка, протегната към големите хора на Турция и онези, които имат желание да работят с нас на базата на споделените ни ценности“.

По отношение на сигурността Юнкер заяви, че ЕС трябва да бъде по-силен в борбата си срещу тероризма, с което предложи създаването на агенция за гарантиране на автоматичния обмен на данни за чужди бойци.

„ЕС трябва да има по-голямо влияние на световната сцена. Той трябва да взима външните си политически решения по-бързо“, допълни той. „Дойде времето, в което някои външнополитически решения да бъдат взимани с квалифицирано мнозинство“.

Той допълни, че са нужни повече усилия в сферата на отбраната, където до 2025 г. ще трябва да има функциониращ отбранителен съюз на ЕС.