Българските домове за възрастни хора са едни от най-лошите в Европа

Българите са затруднени в ползването на услугите, предлагани от домовете за възрастни хора. Причините са различни - разходите, липсата на тази услуга или голямата дистанция и работното време, когато се отнася до дневни центрове например. Качеството на услугите, предлагани от тези домове, е едно от най-лошите в Европа и това е сред основните пречки за тяхното използване у нас.

Това показва доклад на Европейската комисия, посветен на грижата за възрастните в ЕС. Анализът е изготвен на базата на данни от държавни и частни домове за възрастни (към фондации и търговски), макар че експертите признават, че няма хармонизирани правила за предоставянето на тази услуга в общността.

Според наличната статистика най-голям е броят на държавните домове за възрастни хора в Дания - почти 100%, а на обратния полюс е Гърция, където почти всички такива институции са частни. Под средното за ЕС е броят на държавните домове в Германия, Ирландия и Италия. Данни за България в тази статистика липсват.

При над 70% от случаите у нас бариера за ползването на услугата на домовете за възрастни е всъщност тяхното лошо качество. По този показател България е на второ място след Гърция, където над 80% коментират,че лошото качество на предоставяните услуги ги спира да ги ползват. Като цяло в ЕС този процент е 44 на сто. Под 30% определят качеството на услугите като лошо и съответно като причина за отказ от тях в Люксембург, Белгия и Малта.

Според данните на ЕК най-добрите услуги предоставят домовете в Малта и Австрия, а на последните места са България, Гърция, Румъния, Португалия и Словакия. Тук става дума за условията за настаняване - например има ли самостоятелна тоалетна в стаите, за предлаганите грижи, рехабилитация и физическа активност за възрастните хора в домовете.

Като цяло в домовете за възрастни хора в ЕС живеят повече жени, което е нормално, тъй като продължителността на живота на жените е по-голяма. Също така техните доходи обикновено са по-ниски, което налага да бъде търсена услугата на подобни домове. 

От доклада е видно още, че частните домове за възрастни хора растат значително през последните 10 години в Румъния, Словакия и Словения, което обаче е свързано и с ниското равнище, от което тръгват тези страни. В много страни от общността обаче частните домове предлагат по-малко услуги - например здравни специалисти, отколкото държавните домове.

В Малта например на възрастните хора се предлага само основна грижа и те трябва да имат допълнителни договори с медици за терапията си. В държавните домове обаче се предлагат и здравни грижи, и допълнителни услуги, включително и физиотерапия и специални грижи за хора в деменция.

Въпреки липсата на водена статистика в много страни от ЕС таксите за частните домове са значително по-високи от тези в държавните. Страната ни е дадена за пример в тази насока - таксата за частен дом за възрастни е четири пъти по-висока от средния доход в страната. В страни като Кипър, Естония и Литва таксите са около 10% по-високи.

Частните домове в европейските държави са разположени предимно в икономически развитите региони, което е пречка за общия достъп до тях, пише още в доклада. 

Грижата за възрастните хора е една от политиките на ЕС в областта на превенцията от социалното изключване. Темата става все по-значима след данните за застаряването на населението на общността, посочват още от ЕК.