Европа отново пред Grexit - този път от цикъла със спасителни споразумения

Повече от две години след лятото на 2015 г. Европа отново обмисля Grexit, но този път не става дума за изгонването на Гърция от еврозоната, а за успешния край на цикъла от спасителни споразумения.

След редица реформи и промени сега кредиторите на Атина разсъждават дали страната ще може да реализира "чист" край на споразуменията, след като изтече и последното през август, или ще се наложи да има предпазно споразумение. Гърция вече успешно тества капиталовите пазари, което също ще бъде взето предвид.

Отговорът обаче не е лесен. Гръцкото правителство не може да поиска спасителна линия, в случай че настроенията на пазарите се променят, заради допълнителните условия, които ще я съпътстват. Някои от кредиторите са скептични, че Гърция ще се справи и са склонни да наложат строг външен надзор. От политическа гледна точка за Атина обаче това е неприемливо, пише европейското издание Politico.

Правомощията на кредиторите по силата на споразуменията са огромни - представителите на Европейската комисия, Международния валутен фонд и Европейската централна банка, имат право да проверяват документи на гръцки институции, да разпитват чиновници и да отменят решения, които са свързани с разхищения, пише още Politico. Те обаче бяха оправдани с отпуснатите 300 млрд. евро заеми от парите на чуждите данъкоплатци.

Гърция вече показва признаци на съживяване - икономиката записва повишения, бюджетните цели са постигнати, а правителството оряза пенсиите, заплатите и публичните разходи, както поискаха кредиторите. Безработицата намалява, но е все още на ниво около 20%, като сред младите хора остава много висока, а обществото като цяло е изморено от десетилетието на ограничения и кризи и гърците не усещат подобрението.

Причината според изданието е, че фискалните цели бяха постигнати на фона на орязаните разходи и увеличените данъци, а не благодарение на реформи и приватизация, които да привлекат инвеститори и да насърчат предприемачите.
Кредиторите все още не вярват на Гърция и се опасяват, че веднага след края на споразумението Атина ще отмени реформите на трудовия пазар. При редовните избори през 2019 година страната може да се окаже в ситуация, в която нито една партия няма да има пълно мнозинство.

В дилема дали да продължи надзора след спасителното споразумение Европа имаше по отношение на Португалия през 2014 година. В крайна сметка кредиторите оставиха Лисабон да се развива сам. Гърция е по-слаба, но също заслужава подобен шанс, пише в заключение европейското издание.