Трябва да поговорим сериозно за Европа

Илюзията за връщането на контрола в национални граници се разби в тежката реалност на Брекзит. Почти всички искания на Европейската комисия за момента изглежда ще бъдат изпълнени, а лъжовните обещания на Найджъл Фараж изчезнаха с него. Във времето на глобализация единственият начин да вземем отново нещата под контрол е да  търсим общи решения на европейско ниво. В тази насока трябва да върви и желанието за една по-смислена Европа. Това не значи нито отхвърляне на еврото, нито абдикация от правилата, а напротив – повече механизми на нивото на европейската общност.

И докато преди десет години беше възможен  среден вариант между двете разбирания, то европейската дългова криза отвори бездна между икономиките на ЕС. Действията на ЕЦБ спасиха еврозоната, когато това беше най-нужно. От момента, в който централната банка направи всичко по силите си, стана ясно доколко именно беше рестриктивен Фискалният пакт. Докато напрежението на икономическия фронт се трупаше, не и без помощта на рестриктивните политики, бежанската криза беше ударът, който увеличи още повече недоверието.

Докато всяка страна дърпа чергата към своя интерес, проблемите няма да се решат. Истинският популизъм е във времена като последните 10 години да говориш за  „морален риск“ и за „мързеливите страни от периферията“. Както виждаме именно едно политическо решение е в основата на текущото ни изпитание – идеологическата идея, че ЕС трябва да бъде ограничен до една минималистична идея за държава, състояща се от редица правила (7).

Правилата са важни. Но правилата сами по себе си не са публични услуги, не предоставят осезаеми ползи. Никой не се влюбва в правилата, както и никой няма да се влюби в единния пазар, както казва Жак Делор. Основната цел на институциите е предоставянето на публични услуги от значение за гражданите. Във Великобритания това може да е здравната система, в Германия - магистралите, в Австрия - общинските жилища. И така трябва да е целта на европейските институции, за една Европа, която закриля, предоставя възможности и защитава.

И този шанс за реформа на ЕС през юни, както и много други преди него, най-вероятно ще бъде пропуснат. Ще си затворим очите и ще продължим напред. Вместо да гарантираме по-бързото преодоляване на бъдещи кризи чрез общ стабилизационен инструмент. Вместо да инвестираме решително в бъдещето за една дигитална и технологична Европа. Вместо да осигурим програма „Еразъм“ на всеки млад човек, да подкрепим образованието и науката с още по-решителни стъпки.

Така и следващата икономическа криза ще посрещне страните членки неподготвени, а съответно ще ескалира и в политическа – нещо, от което наистина можем да се страхуваме.

Атанас Пеканов е макроикономист в Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO) и член на Съвета за икономическо и социално развитие към президента Румен Радев; преди това е работил в Европейската централна банка. Изразените позиции са лично мнение на автора и не отразяват официална позиция на WIFO и други институции.

1 https://www.cesifo-group.de/DocDL/wp-2018-250-felbermayr-etal-tarde-model.pdf

2 https://www.ft.com/content/b7401bb0-8498-11e6-8897-2359a58ac7a5

3 https://www.imf.org/external/pubs/ft/sdn/2013/sdn1309.pdf

4 https://www.ecb.europa.eu/press/key/date/2018/html/ecb.sp180517.en.html

5 https://voxeu.org/article/new-view-fiscal-policy-and-its-application

6 https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2018/05/28/3186258_aktivnite_bulgari_zaselili_se_v_druga_strana_ot_es_sa

7 https://www.project-syndicate.org/commentary/germany-rules-fetish-blocking-european-reform-by-zaki-laidi-2018-05