Трябва да поговорим сериозно за Европа

Различни механизми биха могли да се използват за преодоляване на този проблем, но до днес основният е идилията на безкрайните и ригидни правила. Всяка страна трябва да се оправя сама, дори когато е ясно, че в паричният съюз има важни взаимовръзки, които правят кооперацията между страните членки неизбежна.

Във всяка една общност има значителни механизми на взаимопомощ. Без тях чувството за общност се разпада.  Както, между другото, отдавна се случи в страните в Източна Европа, където връзките между хората се разпадат всеки ден, солидарността е забравена, а емиграцията не е само статистически факт, а се вижда във всеки жилищен блок. На фона на тази картинка е трудно да повярваме как сме в най-добрия от всички възможни светове.

Къде се намира икономическият и паричен съюз днес?

Има два разказа за това. Идеологическото разделение тече по протежението на река Рейн(2). От една страна, се намира френският абсолютизъм, успял да изгради могъща държава с централизирана власт. От другата страна е традицията на немската федерална република, даваща на  отделните провинции свобода при взимането на решения в рамките на приетите на общодържавно ниво правила.

Безспорният икономическия успех на Германия предпоставя и възгледа, че по същия начин може да функционира целият европейски паричен съюз – на базата само на ясно очертани правила. Това виждане, разбира се, удобно пропуска огромните трансфери от Западна към Източна Германия. Или относителния размер към БВП на федералния бюджет на Германия в сравнение с този на на ЕС. Или много други механизми, чрез които федерации, парични и икономически съюзи могат да омекотяват икономическите шокове (3).

Витор Констанцио в прощалната си реч като вицепрезидент на ЕЦБ подчерта ясно как някои от елементите на европейския паричен съюз показват неговата структура, която е комбинация от ордо-либерална логика и анти-кейнсианството на 90-те (4). В това се крие и невъзможността на паричния съюз да преодолява кризи по-бързо.

Множество макроикономисти подчертаха в последните години, че липсващият фискален стимул, особено след като ЕЦБ стигна нулев лихвен процент, е в основата на коренно различното макроикономическо представяне на ЕС и САЩ в последните десет години (5).

Американската икономика успя бързо да пребори световната финансова криза през 2008 г., благодарение на намесата на правителството и силния стимулативен ефект, който изкара икономиката от бездната и доведе до днешните рекордно ниски нива на безработица. На Европа й се наложи да почака дълго, за да се върне към растеж.

В допълнение към сериозните структурни проблеми на някои от страните-членки икономическата стагнация в Европа доведе до социално недоволство. Кризата показа също така, че глобалният елит и международните корпорации често живеят по други правила и успяват да се измъкнат от турбуленциите на бизнес цикъла, докато обикновените хора носят тежестта на икономическите шокове. Решения срещу подобни проблеми - като например укриването на данъци, могат да бъдат взети само на международно ниво.

Комбинацията от структурни проблеми и продължителна стагнация в еврозоната доведе до натрупване на икономически трудности. В някои страни обаче обществата не приемат така леко възрастните хора да живеят в мизерия, нито масовата младежка миграция, и им е по-трудно да стоят безучастни. В България без никаква драма отеква новината, че 12,5% от гражданите й в активна възраст вече живеят в чужбина (6). Това развитие, ерозиращо продуктивния потенциал на икономиката, би трябвало да буди искрено притеснение.

Тези тенденции подхранват общо чувство за несправедливост, което често бива ловко насочено към бюрократите и институциите.

Популистите поемат негодуванието на електората с лесни, но невъзможни решения. Такива са процесите в момента в Италия: желанието да “вземем контрола обратно в наши ръце”, по мотото на Брекзит кампанията. В един глобален свят обаче трябва първо да разберем, че окопаването в национални граници не води до повече контрол над процесите, а до по-малко.