Косово се превръща в "данъчен рай" на Балканите

Косово се превръща в данъчен рай на Балканите, тъй като голям брой компании от Сърбия, за да не платят на фирмите, на които дължат пари, но и за да не изчистят дълговете си към държавата, масово пренасочват своите адреси към Северно Косово, пише скопският вестник "Вечер", цитиран от БТА.

По тази причина през април тази година в Сърбия бе приет нов закон, с който ако една фирма подлежи на данъчен контрол, тя не може да се пререгистрира на друг адрес. Както обаче тези дни съобщи радио Свободна Европа за Сърбия, за да има ред, трябва да се следят и фирмите, които не са под данъчен контрол, за да не се пререгистрират и те междувременно. 

В конкретния случай става дума за измама и затова за фирмите, които са пререгистрирани в Косово, са внесени наказателни обвинения и се водят процедури против техните ръководители. Анализите сочат, че от 2000 г. досега е голям броят на сръбските фирми, които преместват капитала си в Косово, за да им се намалят разходите за данъци или за да ги избегнат изцяло. Тази възможност им позволява Агенцията за данъчна регистрация на Сърбия и така се губи възможността да се контролира тяхната работа.

Проучванията показват, че дълговете на някои фирми към държавата превишават 1 милион евро. Според данни на Агенцията за регистрация на фирмите, която е част от министерството на търговията и индустрията на Сърбия, в Косово от 2003 г. до днес са регистриран 339 фирми от Сърбия, а само през първата половина на годината 14 фирми са направили това. Мнозинството от тези компании са със седалище в Северно Косово, където преобладава сръбското население. Ключов момент, който им позволява да ползват такива облекчения, е, че според брюкселския договор районът се намира в преход и в интеграция в косовската система, но част от фирмите се регистрират и в Прищина.

Според Insajder.net през последните няколко години около 80 сръбски фирми са регистрирани в Прищина като фирми-фантоми, които след това изчезват. Тази сръбска медия пояснява, че в Сърбия фирмите купуват стоките на части, а гаранцията дават с подписан запис на заповед, но за да избегнат плащането след това, се пререгистрират в Прищина и не плащат фактурата.

Председателят на Стопанската камара на Косово Сафет Гърджалия на няколко пъти заявява, че става дума за фискално укриване, а Северно Косово е "черна дупка" на Балканите в този смисъл. В този регион няма дори касови апарати, макар фискализацията да е започнала през 2010 година. Според него проблемът трябва да бъде решен съвместно, за да се избегне сивата икономика, тъй като за корупция и престъпление са необходими двама. От друга страна, сръбската власт на тази територия няма никакви правомощия.

От 2010 г. до края на юни 2018 г. според данните на Данъчното управление на Сърбия са внесени над 100 наказателни обвинения срещу отговорни лица на компании, които имат седалище в Косово. Остава отворен въпросът как приетите присъди ще могат да се реализират, когато съдебните изпълнители от Сърбия нямат правомощия в Косово.

И президентът на Сърбия Александър Вучич през юни 2017 г. заяви, че се откриват фантомни фирми в Косово, чиито шефове са недостъпни за сръбските органи на праводсъдието. Една от придобивките, които имат тези компании, е че плащат по-малко данъци и осигуровки върху заплатите, тъй като при заплатите в Сърбия натоварването от държавата е 56,3 процента , а в Косово е 14 процента. Но в останалата част от Косово ситуацията се променя. Така например новият данъчен пакет в Косово, който бе въведен от 1 септември 2017 г., вече не включва ДДС за суровини и информационни технологии. Данъчният пакет носи и редица облекчения за компаниите, които искат да инвестират в Косово, тъй като с това ще се създадат по-добри условия за развитие на производството.

Косово е една от най-слабите икономики в Европа. Брутният вътрешен продукт на човек е само 1565 евро. Според данни от 2004 г. въпреки значителните субсидии в миналото, Косово има най-слабата икономика от всички бивши югославски републики. Към лошото състояние на областта трябва да се прибави и преднамереното неразвиване на икономиката от централната власт, липсата на външна търговия и междуетническите конфликти, които постоянно нанасят щети на икономиката.