Централната банка на Гърция: Да спазваме ангажиментите си

Гурверньорът на Гръцката централна банка Янис Стурнарас предупреди страната си да не се отмята от поетите ангажименти към кредиторите, след като излезе от последния от трите последователни спасителни плана, защото в противен случай пазарите ще я изоставят, предаде Ройтерс.

В броя на вестник Kathimerini от неделя Стурнарас казва, че всяко отстъпление по отношение на ангажиментите може да постави Гърция пред големи рискове във време, в което тя може да е особено уязвима на финансовите проблеми в съседна Турция, Италия и в други страни.

Очаква се Атина да излезе от спасителния план в понеделник (20-и август) и ще разчита на пазарите след това, за да рефинансира своя дълг след почти девет години на дългова криза, която доведе до свиване на икономиката ѝ с четвърт и принуди властите да въведат мъчителни мерки за строги икономии.

„Ако се отдръпнем от това, с което сме се съгласили сега или в бъдеще, пазарите ще ни напуснат и няма да можем да рефинансираме заеми при условия на устойчив дълг", каза управителят на банката на Гърция Янис Стурнарас.

От разразяването на дълговата криза през 2010 г. четири последователни правителства се опитаха да спасят страната от фалит, разчитайки на най-големите спасителни планове в икономическата история. Над 260 млрд. евро бяха отпуснати на Гърция от нейните партньори от еврозоната и от Международния валутен фонд. Атина се върна на пазарите през юли 2017 г. с продажбата на облигации за 3 млрд. евро, което бе важно събитие в нейното завръщане към икономическо здраве. 

„Ако има силни международни трусове в съседната ни Италия или Турция или в глобалната икономика, ще се изправим пред трудности при обръщането ни към пазарите, тъй като коефициентът на чувствителност към гръцките облигации остава висок", каза Стурнарас.

Но този, вторичен риск, е по-управляем и ще намалее още, докато пазарите са убедени, че Гърция се стреми към правилната икономическа политика и спазва обещанията си, пояснява централният банкер.

"Нека не забравяме, че еврозоната все още има пропуски в архитектурата си. Банковият съюз не е завършен, така че конвулсията засяга по-силно по-слабите държави членки ", каза още той.

Атина пое ангажимент след излизането от спасителния план да постигне цел за първичен бюджетен излишък от 3,5 от БВП до 2022 г. и 2,2 процента до 2060 г.

Междувременно френският министър на финансите Бруно льо Мер заяви пред гръцкия вестник To Vima, че целта на програмата за икономическо приспособяване на Гърция е връщането страната към нормалността и че излизането ѝ от спасителната програма е „голям успех".

Всичко по темата за Гърция вижте тук!