Идеята за декарбонизацията на Европа до 2050 г. е само мечта

Идеята, че газовият сектор в Европа може да се декарбонизира до 2050 г. е нищо повече от една мечта, смята Джейсън Дийн от Energy Post, позовавайки се на последните проучвания в тази област.

Изследването на групата за анализ на политиката за околната среда към Международния съвет за чист транспорт (ICCT) показва, че възобновяемият метан, най-обещаващият нисковъглероден газ в момента, може да компенсира най-много 12% от прогнозираното общо търсене на газ в Европа през 2050 г. 

„Има голям интерес към проучванията, финансирани от газовата индустрия, които твърдят, че до 2050 г. снабдяването с природен газ в рамките на Европа може да бъде декарбонизирано чрез възобновяем метан“, смята Стефани Сиръл, член на ICCT.

Според нея потенциалът на възобновяемия газ е значително по-ограничен в сравнение с този на слънчевата и вятърната енергия.

Газовата индустрия представи различни приблизителни оценки за количеството възобновяем газ, който може да влезе в европейската енергийна система до 2050 г.

През 2017 г. генералният секретар на Eurogas, търговска асоциация, която представя интересите на газовата индустрия на Стария континент, Бети Раабе определи това количество на 76%.

Едно проучване, направено през февруари тази година от консултантската компания Ecofys, финансирана от газов консорциум, достигна до скромната оценка от 122 млрд. куб. възобновяем газ до 2050 г.

Повече от 80% от този газ ще бъде под формата на възобновяем метан, подчертават от Ecofys.

Биометанът се произвежда чрез анаеробно разграждане, достатъчно развита технология, поради което този ресурс се смята за водещ в състезанието за декарбонизация чрез газ.

Изследванията на ICCT поставят под съмнение предишните оценки за количеството биометан и неговото въздействие. Според Съветът този газ може да бъде произведен до максимално количество от 36 млрд. куб. м. до средата на века.

До известна степен това се дължи на факта, че изследванията на ICCT се позовават на някои от по-оптимистичните изследвания от предишни години.

Организацията отхвърли възможността за използване на възобновяема енергия при създаването на синтетичен метан, тъй като в краткосрочен план това ще повиши значително производствените разходи и ще възпрепятства борбата за ограничаването на парниковите газове в Европа до 2030 г.

Според ICCT някои други източници, като утайките от отпадъчните води, могат относително лесно да се превърнат в биометан и вече се използват, макар и в малък мащаб.

Може би най-голямото предизвикателство пред производството на този газ в Европа остава неговата висока цена.

„Установихме, че използването на по-голяма част от потенциала на възобновяемите източници ще изисква субсидии и други държавни стимули в диапазона от 1,50 евро до 4 евро на куб.м“, смята Сиръл, като добавя: „Това е от 10 до 20 пъти над средната цена на газа на едро“.

Високата цена при производството на биометан в Европа се дължи на политиките при селското стопанство.

Най-големият източник на биометан са фермите, а на континента техният брой е незначителен.

По-ефективен вариант би могъл да бъде изгарянето на биометана на място, за да се създаде електроенергия, смятат от ICCT, но добавят, че и за това ще са необходими политически стимули.

Проучванията на организацията допускат, че поне при природния газ публичните средства ще бъдат от изключително голямо значение в прехода към пълна декарбонизация на енергийния сектор.