Индустриалното производство в ЕС и в еврозоната отбелязва лек ръст през октомври

Индустриалното производство в Европейския съюз и в еврозоната за месец октомври отбелязва ръст от по 0,2% на месечна база. Това показват данни на европейската статистическа служба Евростат.

На годишна основа индустриалното производство бележи по-значително увеличение от 1,3% в евросъюза и 1,2% в еврозоната.

В България индустриалното производство се връща към растеж от 0,8% през октомври след спад от 0,8% през септември. На годишна основа през десетия месец на годината увеличението е от 1,5% след спад от 0,4% месец по-рано.

В ЕС производството на капиталови стоки през октомври спрямо септември 2018 г. нараства с 0,8%. Ръстове има и при трайните потребителски стоки – с 0,6%, както и при междинните и нетрайните потребителски стоки – с 0,3%. в същото време производството на енергия отчита спад от 1,4%.

В еврозоната за периода производството на капиталови стоки се увеличава с 1%, на трайни потребителски стоки с 0,4% и на междинни стоки с 0,2%. В същото време продукцията на нетрайни потребителски стоки остава стабилна, а при енергията се наблюдава спад от 1,7%.

Сред държавите членки на месечна база най-голямо увеличение на индустриалното производство има в Литва (7,4%), Словения (2,5%), Унгария и Швеция (по 2,1%). На обратния полюс със страни, отчитащи спад, застават Финландия (-2,6%), Гърция (-1,2%), Латвия (-1,2%) и Чехия (-1,1%).

Спрямо октомври 2017 г. производството на капиталови стоки в ЕС нараства с 3,3%, с 1,5% при нетрайните потребителски стоки, с 1,2% при трайните и с 0,1% при междинните стоки. И тук се наблюдава спад при производството на енергия с 1,7%.

В еврозоната производството на капиталови стоки нараства с 3,7% и с 1,2% на нетрайни потребителски стоки, а производството на трайни потребителски стоки остава без промяна. Производството на междинни стоки спада с 0,4%, а при енергията – с 3,1%.

При държавите членки най-голям ръст на годишна основа при индустриалното производство има в Литва (9,2%), Ирландия (6,1%) и Полша (5%). Най-голям спад пък е регистриран в Хърватия (-2,4%), в Латвия (-1,9%) и в Гърция (-1%).