Френски евродепутат: Движението на недоволството зави към политическия популизъм

"Жълтите жилетки" протестират вече повече от три месеца, но броят на демонстрантите е значително по-малък спрямо първите дни на френското недоволство. Движението не стихва, но започва да върви в различен ритъм, коментира  в специално интервю за Bularia ON AIR Карин Глоанек Морен, евродепутат от френската социалистическа партия. Тя смята, че това е едно изключително силно движение на недоволството, чиито корени са много дълбоки. “Недоволство, което трябваше да бъде чуто", настоя Морен.

Според нея "Жълтите жилетки" се опитват да се трансформират от изцяло гражданско движение в организация с определена структура, а политическите идеи в него идват от различни посоки. По думите ѝ обаче изготвените листи за евроизборите от страна на "Жълтите жилетки" няма да сполучат.

"Хората, които се мобилизират, нямат еднакъв ангажимент към движението. Виждаме, че те идват от много различни социални категории. Дори да имат общи искания по социални въпроси, решавайки да влязат в политическия процес, ако става дума за създаване на партия, те ще осъзнаят, че политическата битка изисква общи правила. Нещо, което според мен ще им е доста трудно", е мнението на френския евродепутат.

Карин Глоанек Морен заяви също, че възходът на популизма в Европа рефлектира върху отношението към медиите и свободата на словото. Пример за това е Франция с агресивните реакции срещу пресата от последните години и нападнатите журналисти по време на демонстрациите на "Жълтите жилетки". "Нападенията над журналисти са изключително сериозен проблем, затова има нужда от спешна и категорична реакция на европейско ниво, за да защитим свободата на словото", посочи Карин Морен пред Bulgaria ON AIR.

Посланикът на Франция в България Н.Пр. Ерик Льобедел коментира по bTV пък предложението на френския президент Еманюел Макрон, който настоява за сближаване на доходите в ЕС и социален щит за всеки европейски работник, който да му осигурява еднакво заплащане на едно и също работно място и минимална заплата за съюза, съобразена с всяка страна и договаряна колективно всяка година.

"Трябва да покажем, че Европа може да закриля, че може да има социално сближаване. Сега в десет от страните в ЕС няма минимална работна заплата, а в други десет тя е по-ниска от средното ниво на минималната заплата в ЕС. Трябва да осигурим постепенно сближаване в тази област", каза дипломатът. Той прогнозира, че подобно социално сближаване няма да стане "от днес за утре" и ще се плати частично от богатите в ЕС на принципа на солидарността.

"На избори, включително и във Франция, има намеса от държави извън ЕС чрез дезинформация. Във Франция имаше дезиноформация от руски източници, това беше доказано", обясни френският посланик във връзка с идеята за създаване на Европейска агенция за защита на демокрациите срещу кибератаки и манипулации при избори и ограничаването за финансиране на политически партии от чужди държави.

По отношение на посещението на руския премиер Дмитрий Медведев и енергийните проекти Льобедел коментира, че и Франция има пряк интерес към енергийните проекти, но също като България спазва европейските директиви.