Шолц: Изключено е да поемем нов дълг, за да стимулираме икономиката на Германия

Германският финансов министър Олаф Шолц изключи възможността страната му да поеме нов дълг, за да стимулира забавящата се икономика и обвини за анемичния растеж тази година външни фактори като неразрешени търговски спорове и риска Великобритания да напусне Европейския съюз без сделка, предава Ройтерс.

В интервю за ВВС, излъчено в петък, финансовият министър от Германската социалдемократическа партия (ГСДП) опроверга и притесненията, че най-голямата икономика в Европа може да изпадне в рецесия, след като правителството снижи наполовина прогнозата си за растеж за 2019 г. на 0,5%.

„Просто имаме по-бавен растеж, което е далеч от рецесия. А когато сме глобализирана икономика, голям износител и вносител всички развития в световната икономика ще оказват въздействие върху развитието на страната ни. Знаем, че има забавяне на световната икономика. И знаем, откъде идва то. Причините са предимно политически“, посочи Шолц.

Той допълни, че търговските спорове между САЩ и Китай и САЩ и ЕС, както и несигурността около Brexit са основните причини за забавянето в Германия, а не структурни проблеми като слаби инвестиции.

Решението на Шолц да не поема нов дълг предизвика критики от консерваторите на Меркел и от лявоцентристката му партия ГСДП, както и от бизнес лидери, които искат по-ниски корпоративни данъци.

„Съгласен съм с всички хора в Германия, които казват, че не трябва да имаме допълнителен дълг. Много добра политика е да кажем, че имаме достатъчно дълг в Германия, че не трябва да го увеличаваме и че ще се придържаме към правилото да не повишаваме допълнително държавния дълг“, каза Шолц.

По думите му одобреното данъчно облекчение за семействата в размер на 10 млрд. евро (11 млрд. долара) на година, по-високите разходи за пенсии и социални осигуровки и инвестициите в дигитализация, инфраструктура и научно-развойна дейност трябва да поддържат икономиката.

Германия, чиято икономика постигаше растеж във всяка от последните девет години, има закон, известен като „дългова спирачка“, от 2011 г., който задължава федералното и провинциалните правителства на практика да елиминират структурния си бюджетен дефицит в рамките на пет до десет години.