Направиха ли отново компромис с климата страните от ЕС?

Натискът на повечето страни в Европейския съюз (ЕС) към постигане на целта за въглеродна неутралност до 2050 г. беше смален до бележка под линия по време на срещата на върха по-рано днес заради съпротивата от страна на Полша, Чехия, Естония и Унгария, съобщава Ройтерс. 

Франция и Германия положиха усилия да дадат пример на останалите страни членки на блока при определянето на амбициозна нова цел в областта на климата преди преговорите за климата в САЩ през септември.

Необходимо е обаче единодушие сред държавите, а усилията за постигане на това в последно време не успяха да облекчат страховете сред четирите страни от Централна и Източна Европа, че това ще навреди на икономиките им на фона на тяхната зависимост от ядрената енергия и въглищата.

 „Не можем да се ангажираме с нещо, без да знаем цената. Никой не успя да представи икономическите изчисления, които съпътстват идеята ”, заяви дипломат от една от противопоставящите се страни.

Последното заключение на срещата на върха призова Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да увеличи подкрепата си за действия в областта на климата, като заяви, че тези усилия трябва да запазят конкурентоспособността и да отчитат огромните различия в енергийния микс на континента.

Но целта за климата в средата на века беше премахната до бележка под линия в заключителния документ, който гласи: „За голяма част от държавите членки, климатичният неутралитет трябва да бъде постигнат до 2050 г.“

Последните месеци бяха белязани от протести, апелиращи за борба с климатичните промени и мрачни перспективи на американски учени, които смятат, че е необходимо повече, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий. Тези събития помогнаха за задвижването на зелените партии до най-силните им прояви по време на европейските парламентарни избор през май.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призова блока да се стреми към намаляване на емисиите с 55% до 2030 г., което е много повече от съществуващата цел на блока за намаляване на парниковите газове с 40% от нивата от 1990 г. насам.