Половината от българите са „склонни да имат доверие“ в ЕС

55 на сто от българите „склонни да имат доверие“ в ЕС. Това става ясно от публикуваното днес ново проучване на Евробарометър. Това са най-добрите резултати след проучването от юни 2014 г., проведено преди встъпването в длъжност на Комисията „Юнкер“.

Доверието в ЕС е на най-високото си равнище от пет години насам, сочи проучването. Положителното възприятие на гражданите за Европейския съюз значително е нараснало във всички сфери. Сред основните констатации са рекордно високата подкрепа за еврото, а изменението на климата се нарежда на второ място сред основните грижи на европейците след имиграцията. 

Доверието в ЕС продължава да бъде по-високо от доверието в националните правителства или парламенти. В 20 държави членки доверието в евросъюза нараства, като най-високите резултати са в Литва (72 %), Дания (68 %) и Естония (60 %). Над половината респонденти са „склонни да имат доверие“ в ЕС в Люксембург (59 %), Финландия (58 %), Португалия (57 %), Малта и Швеция (56 %), България и Унгария (55 %), Ирландия, Полша, Нидерландия и Кипър (54 %), Румъния и Австрия (52 %), Латвия и Белгия (51 %).

От есента на 2018 г. насам се регистрира увеличение от два процентни пункта (+ 10 от пролетта на 2014 г.) на респондентите, които имат положителна представа за ЕС , което е най-високото равнище през последните 10 години.

37% (+1 в сравнение с есента на 2018 г.) имат неутрална представа за ЕС, докато по-малко от една пета имат отрицателна представа (17 %, -3) - най-ниският резултат за последните 10 години.

Мнозинството от европейците са оптимисти за бъдещето на ЕС (61%, + 3 процентни пункта), докато едва 34% (-3) са песимистично настроени. Най-висок е оптимизмът в Ирландия (85 %), Дания (79 %), Литва (76 %) и Полша (74 %). В другия край на скалата оптимизмът е по-слабо изразен в Обединеното кралство (47 % спрямо 46 %) и във Франция (50 % спрямо 45 %).

Повечето от европейците - 55%, заявяват, че са удовлетворени от функционирането на демокрацията в ЕС - най-високият резултат от есента на 2004 г. насам (+ 5 процентни пункта от есента на 2018 г. насам; + 11 от пролетта на 2014 г.), а броят на „неудовлетворените“ намаля с пет процентни пункта до 36 %.

Мнозинството от европейците са съгласни, че „гласът им има значение в ЕС“. Средното за ЕС-28 равнище достига 56% (+ 7 процентни пункта от есента на 2018 г. насам; + 11 от пролетта на 2018 г.; + 14 от пролетта на 2014 г.).

Подкрепата за Икономическия и паричен съюз и за еврото достига нов рекорден резултат - с над три четвърти от респондентите (76%, + 1 процентен пункт; + 9 от пролетта на 2014 г.) в еврозоната в полза на единната валута на ЕС. В ЕС като цяло подкрепата за еврото остава стабилна с 62%.

Що се отнася до оценките за положението на националните икономики 49% считат положението за добро, а 47 % - за лошо. Мнозинството от отговорилите в 17 държави членки (16 през есента на 2018 г.) заявяват, че положението на националната икономика е добро. Най-високи са резултатите в Люксембург (94%), Дания (91 %) и Нидерландия (90%). Най-нисък процент от положителните мнения се наблюдава в Гърция (7 %), Хърватия и България (20%), Италия (22 %), Испания (26 %) и Франция (29 %).

Гражданството на ЕС и свободното движение се възприемат като най-важни постижения на ЕС Във всички 28 държави членки над половината от отговорилите се чувстват граждани на ЕС. В целия ЕС това чувство се споделя от 73% (+ 2 процентни пункта от есента на 2018 г.).

Голямото мнозинство от гражданите на ЕС подкрепят „ свободното движение на граждани на ЕС, които могат да живеят, работят, учат и извършват стопанска дейност навсякъде в ЕС“ (81%, - 2 процентни пункта от есента на 2018 г.), а във всяка държава — членка на ЕС, над две трети от респондентите споделят това мнение — от Литва (94 %) до Италия и Обединеното кралство (68%).

Имиграцията продължава да бъде основна грижа на равнище ЕС, посочвана от 34% от респондентите въпреки значителното намаление (-6 процентни пункта спрямо есента на 2018 г.). Изменението на климата, което заемаше пето място през есента на 2018 г., бележи силно увеличение (+ 6 от есента на 2018 г.) и сега е вторият по важност проблем.

Три опасения се оценяват на еднакво равнище: икономическото положение (18 %, без промяна), състоянието на публичните финанси на държавите членки (18 %, -1) и тероризмът (18%, -2). Те са следвани от околната среда, която е основна грижа за 13% и бележи увеличение с 4 процентни пункта. Безработицата, която сега е на седма позиция на равнище ЕС (12 %), остава основната грижа на национално равнище (21%, -2 процентни пункта), заедно с повишаващите се цени/инфлация/разходи за живот (21%, без промяна) и здравеопазването и социалната сигурност (21%, + 1). Въпросите на околната среда, климата и енергетиката следват много близо, след като отбелязаха силно увеличение (20%, + 6).

Най-новото проучване „Стандартен Евробарометър“ беше проведено след изборите за Европейски парламент, между 7 юни и 1 юли 2019 г., във всички 28 държави от ЕС и пет страни кандидатки.