Кристин Лагард няма намерение да променя сегашната парична политика на ЕЦБ

Бъдещият управител на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард се изказа в подкрепа на поддържането „в обозримо бъдеще“ на сегашната парична политика на банката в подкрепа на икономиката на еврозоната, предаде БТА.

„Ясно е, че е необходимо паричната политика да остане много гъвкава в обозримо бъдеще", отбелязва Лагард в писмени отговори до Европейския парламент в рамките на процедурата по избирането й начело на ЕЦБ. Според нея институцията още не е достигнала долната граница на политиката си по отношение на лихвите.

Тя подчертава, че мерките, взети от управителния съвет, председателстван в момента от италианеца Марио Драги, са позволили на този етап да се отдалечи опасността от дефлация и са подкрепили растежа и заетостта. Инфлацията обаче е останала през последните години постоянно под равнищата на целевото равнище на ЕЦБ от малко под 2 процента, подчертава сегашният управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ).

Така че икономическият растеж в еврозоната напоследък се забавя и перспективите за растеж намаляват, обяснява Лагард в подкрепа на необходимостта от стимулиращи мерки.

Тази ситуация се обяснява с неяснотите, свързани с геополитически фактори, протекционисткия натиск и уязвимостта на нововъзникващите пазари, допълва тя.

Критиците на експанзивната политика на ЕЦБ в Германия са на мнение, че тя цели най-вече да подкрепя страните от Южна Европа, изпитващи затруднения, подобно на Италия, но че тя не е пригодена за страна като Германия.

На следващото заседание на банката на 12 септември управителният съвет може да приеме серия от мерки, включващи понижение на лихвите по депозитите, заедно с механизъм, който да намали отражението от това върху рентабилността банките. Възможно е да се вземе решение дори за нова програма за изкупуване на дълг, след като досегашната беше спряна в края на 2018 година. 

Лагард е на мнение, че излизането на Великобритания от Европейския съюз ще има ограничен ефект върху финансовия сектор в еврозоната. По думите й времето до 1 ноември трябва да се използва от финансовите и нефинансовите компании, за да продължават да се подготвят за всякакви възможности.