Турската икономика отчете най-слабия си тримесечен ръст от година насам

Ръстът на турската икономика се забавя през второто тримесечие на годината, но въпреки това представянето ѝ се оказа по-добро от очакванията. Страната обаче продължава да изпитва трудности с възстановяването си на фона на несигурността след валутната и икономическа криза от миналата година.

Брутният вътрешен продукт (БВП) отбелязва ръст от сезонно коригираните 1,2% спрямо предходните три месеца. Това е спад спрямо ревизираните в посока надолу 1,6% през първото тримесечие. Очакванията бяха за ръст от 0,4%, посочва Bloomberg.

На годишна основа свиването на икономиката през второто тримесечие отслабва до 1,5% от ревизираните в посока надолу 2,4% през предходните три месеца. И тук прогнозите бяха по песимистични – за свиване от 2%, съобщава tradingeconomics.com.

Турция успя да излезе от първата си рецесия от десетилетие насам през първото тримесечие, но икономиката изпита трудност да запази инерцията, особено след отказа на управляващата Партия на справедливостта и развитието да признае загубата си на кметските избори в Истанбул. Това допълнително влоши доверието на потребителите и бизнеса. Рискът от американски санкции заради покупката на руски противоракетни системи също допринесе за помрачените настроения.

През второто тримесечие турската лира отчете и най-големия спад в стойността си сред валутите на развиващите се пазари. Минути преди 12:30 ч. българско време стойността на турската валута е 5,8094 лири за долар – спад от 0,35%.

Според икономиста Инан Демир от Nomura International Plc влошаването на финансовите условия се е проявил в по-високите пазарин лихвени проценти и забавяне на кредитния растеж.

Причината за забавянето на растежа през тримесечието е свиване на инвестициите, които намаляват със 7,4% спрямо предходните три месеца. На годишна основа разходите на бизнеса за оборудване спадат с 22,8% - най-голямото понижение спрямо най-малко 2016 г. потребителските разходи също се свиват с 1,1%.

От своя страна правителствените разходи, които обикновено са значителен двигател на растежа на БВП, се повишават с 3,3% спрямо предходната година. Износът също прибавя 8,1%.

През юли гуверньорът на Турската централна банка Мурат Уйсал сви основната лихва в страната с рекордните 425 базисни пункта. Сега продължаващият ръст на страната до голяма степен зависи от способността на банките да отпускат кредити.

На годишна основа и коригиран спрямо валутните изменения, ръстът на кредитирането се движи в диапазона до 5%, въпреки че през април успя за кратко да премине прага от 20%.

междувременно доверието на потребителите се движи около най-ниското си ниво от пет години насам, като водещи индикатори, като индустриалното производство например, сочат към продължаване на влошаването. И макар дае малко вероятно икономическите затруднения да изпратят страната отново в техническа рецесия, то растежът по всяка вероятност ще се окаже под целите на правителството от 2,3% за 2019 г.