Лидерите на ЕС ще обсъдят днес бюджета на блока за 2021-2027 г.

Лидерите на Европейския съюз (ЕС) ще обсъдят в петък нов бюджетен план, който може да позволи на блока да изразходва до 1,1 трлн. евро (1,2 трлн. долара) в периода 2021-2027 г., но дълбоките различия между правителствата на страните членки могат да забавят споразумението с месеци, съобщава Ройтерс.

Съгласно предложението, изготвено от Финландия, която е ротационен домакин на председателството на Съвета на ЕС, следващият дългосрочен бюджет трябва да разполага с финансов капацитет между 1,03% и 1,08% от брутния национален доход (БНД) на блока.

Това ще позволи на ЕС да изразходва между 1 и 1,1 трлн. евро за седем години с първия си бюджет след излизането на Великобритания от блока, един от най-важните членове по отношение на европейската хазна. 

Документът, прегледан от Ройтерс, е по-малко амбициозен от предложенията на Европейската комисия (ЕК), която търси бюджет на стойност 1,1% от БНД. Парламентът на ЕС призова за още по-голям бюджет от 1,3% от БНД.

Но финландското предложение все пак надхвърля единия процент, определен от Германия, най-голямата икономика в пределите на блока както и в цяла Европа.

Компромисното предложение на Финландия не се приема особено добре от повечето от 27-те държави членки на ЕС, заявяват представители на блока, според които предстоят дълги преговори, преди да бъде постигнат консенсус.

Разговорите за бюджета традиционно са сред най-трудните в блока, който през последните години става все по-предразположен към кавги, тъй като неговите членки са дълбоко разделени по отношение на икономическите политики, финансовите реформи и въпроса с мигрантите.

Финландското предложение, което намалява разходите за земеделските стопани и по-бедните региони, успя да обедини разделените лидери на ЕС в техните критики.

„Текстът предизвика почти единодушно недоволство“, посочва дипломат, участващ в разговорите.

Въпреки че блокът предприе редица нови скъпо струващи политики, като защитата на своите граници и подобряването на социалното осигуряване, държавите не са склонни да плащат повече.

Германия и скандинавските страни, които са привърженици на по-малък бюджет, твърдят, че поради Brexit, те ще трябва да вливат повече средства в хазната на ЕС дори с 1% ограничение, както искаха от Берлин, тъй като ще трябва да компенсират загубата на Великобритания.

Източноевропейските държави и страните от Южна Европа, които се възползват от средствата на ЕС, насочени към по-бедните региони и селското стопанство, имат желание да бъде постигнат по-голям бюджет и не са доволни от предложените от Финландия съкращения за тези сектори.

Според предложението субсидиите за бедните региони биха спаднали до по-малко от 30% от бюджета спрямо сегашните 34%, докато помощта за земеделските стопани ще се свие до малко повече от 30% в сравнение с над 35% от сегашната обща сума.

Новият бюджет трябва да включва и правила, които да преустановят финансирането за държавите членки с недостатъци в правната система, като ограничения на свободата на медиите или независимостта на съдиите.

Това не се приема добре от държави като Полша и Унгария, които Брюксел отдавна обвинява в нарушения на принципа на правовата държава след реформите на съдебната система и медиите, приети от крайнодесните им правителства.

Срещата в петък се разглежда като отправна точка, за която не трябва да се намира компромис, но разделенията са толкова дълбоки, че много служители се опасяват, че сделка може да не бъде постигната в рамките на наложения за декември краен срок. Една по-късна сделка ще забави стартирането на програмите за разходите.

Финландците обаче остават уверени и настояват, че предлаганият от тях диапазон на разходите в крайна сметка ще бъде подкрепен от държавите от ЕС.

„Фактът, че почти всички са против нашия текст, показва, че сме направили справедливо предложение“, коментира дипломат.