„Зелената сделка“ застрашава сериозно европейската икономика

Европейската комисия (ЕК) представи тази седмица своя план за привеждане на икономиката на Европейския съюз (ЕС) в съответствие с нуждите на планетата, като наложи по-строги ограничения по отношение на емисиите на парникови газове, промяна в данъчното облагане и създаване на нови правила за корпоративния свят, пише Bloomberg.

С цел да бъде климатично неутрална до 2050 г., Европа може дори да промени начина, по който облага търговията с държави, които не отговарят на новите ѝ зелени критерии.

Ако т.нар. „Зелена сделка“ работи, защитниците ѝ казват, че инвестициите могат да доведат до трансформация, каквато не се е наблюдавала от близо половин век. Но съществуват рискове заради по-високите цели, повишавайки несигурността, разходите и напрежението в търговията. 

Ръст на инвестициите в борбата с климатичните промени

Във връзка със своите планове за ограничаване на емисиите на парникови газове, ЕК заяви, че ще са необходими допълнителни 260 млрд. евро (290 млрд. долара) инвестиции всяка година. Това се равнява на 1,5% от икономическата продукция на блока за 2018 г.

Тъй като растежът на икономиката на еврозоната и инфлацията продължават да се движат на бавни обороти новият курс на ЕК реално означава системно преосмисляне, което ще промени посоката на европейската икономика. Освен това рекордно ниските лихвени проценти осигуряват подходящ момент за мащабни инвестиции.

И все пак нещата не са толкова прости. Промените в регулациите и данъците ще затруднят разходите да достигнат до някои отрасли. Работните места вероятно ще бъдат съкратени в някой области, като тук няма да има опция за прехвърляне на работната сила от една сфера в друга.

От ключово значение ще бъде решението на правителствата дали да продължат със структурните реформи, по-специално с образованието и обучението, така че работниците да могат да се адаптират по-бързо в променящите се условия.

Разхлабване на коланите

Планът относно климата би позволил промяна на фискалните правила, така че държавите да могат да освобождават повече публични инвестиции, които Европейската централна банка (ЕЦБ) е подкрепила. От ЕК заявиха, че ще разгледат „зелените публични инвестиции в контекста на качеството на публичните финанси“.

Въпреки това, шансът за драматична стъпка напред, като изключване на зелените разходи от дефицита и дълга, изглежда малко вероятно. Документът също отбелязва нуждата от „предпазни мерки срещу рисковете за устойчивостта на дълга“.

Всичко това ще се случи при прегледа от страна на Комисията и страните членки на ЕС.

Частен лост

С ограничени и несигурни резерви на публичните финанси ключът за постигане на целите на ЕК може да се окаже частният сектор. Bloomberg Economic изчислява, че допълнителните годишни инвестиции за постигане на целите за свиване на емисиите може да надхвърли 400 млрд. евро годишно, което е много повече от оценките на ЕС.

Какво казват икономистите на Bloomberg

„Откъде ще дойдат парите? Докато нещата стоят така, поетите ангажименти от страна на лидерите на ЕС изглеждат незначителни по отношение на мащаба на задачата, което натоварва значително частния сектор да задвижи механизма. Това е рискован подход“.

За да има някакъв шанс за постигане на необходимото количество инвестиции, ЕС ще трябва да осигури по-добра видимост на регулирането и ценообразуването на въглеродните емисии. За тази цел обещанието за закон за климата е от решаващо значение. В знак на това колко точно несигурността притиска инвестициите, трябва да се обърне внимание на Великобритания, където бизнес разходите са спаднали в шест от последните седем тримесечия на фона на хаоса около Brexit.

Търговско напрежение

Една от най-големите промени, които ЕК налага, беше отварянето на вратата към „механизъм за регулиране на въглеродните граници.“ Този механизъм може да се състои от данъци върху вносни продукти, които не отговарят на същите строги критерии като тези, приложени в Европа.

Идеята е да се ангажира производството извън ЕС с проблема с климатичните промени и да се работи съвместно с други страни за ограничаване на парниковите газове. Без подобен инструмент усилията за намаляване на емисиите не биха били ефективни.

Но такива механизми биха могли да се разглеждат и като протекционистки. Ако някоя от таксите удари американските стоки, това вероятно няма да се възприеме добре от Доналд Тръмп, който вече взе решение да изтегли САЩ от Парижкото споразумение за изменението на климата от 2015 г.