ЕС се готви да въведе санкции срещу руски хакери

Европейският съюз (ЕС) се готви за санкции срещу група руски хакери, според трима дипломати, коментирали пред Politico. Този ход ще бъде повратна точка в усилията на блока за справяне с чуждестранните хакерски действия, посочва изданието.

Санкциите ще бъдат въведени по-късно тази година. Те идват, след като германското правителство обяви, че "има доказателства", обвързващи членове на руска хакерска група с кибератаката срещу Бундестага през 2015 г. Тогава институцията беше принудена да възстанови цялата си система за сигурност от нулата.

Дипломати са заседавали в Брюксел в сряда, за да обсъдят атаката срещу Бундестага и дали трябва да отговорят, като въведат нов режим за кибер санкции.

Европейските държави претеглят санкционирането на чуждестранни граждани и субекти, участващи в хакерство,  от месеци, но разговорите са забулени в тайна, тъй като правителствата все още оценяват възможностите си. Това се промени, когато канцлерът на Германия Ангела Меркел, която по-рано не желаеше да преследва Русия заради хакерство, заяви миналия месец, че Берлин не може „просто да игнорира“ „възмутителната“ атака и нейното правителство призова за отговор на ЕС.

"Това е нарушение на суверенитета на Германия“, посочва заяви Крис Пейнтър, бивш главен американски дипломат по киберсигурност при президента Барак Обама. Прегръщането на идеята за санкции от Берлин вероятно ще убеди другите страни от ЕС да продължат напред, допълват дипломати.

Държавите членки „могат да искат да използват този повод, за да демонстрират, че подобни атаки срещу всяка от тях са достатъчно значими, за да заслужават санкции“, коментира и Патрик Полак, изпълнителен директор на Института за изследвания на сигурността на ЕС. "Това би бил ясен сигнал за другите да стоят далеч от нашите политически институции", добавя той.

Непосредствената цел на яростта на Берлин е Дмитрий Бадин, 29-годишен хакер, който се издирва и от Федералното бюро за разследване на САЩ за участието му в хакването на президентските избори през 2016 г. Говорителят на германското външно министерство заяви миналата седмица, че Бадин е "силно подозиран", че стои зад атаката над Бундестага, а германските прокурори са издали заповед за арест за него.

Усилията на Берлин да търси възмездие следва години на безсилие заради руските хакери, атакували цели в САЩ, Грузия, Германия и други страни. Президентът на Франция Еманюел Макрон коментира по време на конференцията по сигурността в Мюнхен, че Русия „ще остане страна, която се опитва да се намесва“ в европейските избори и че страните от ЕС „трябва да бъдат бързи в реакцията си“ и „да се съгласят на санкции“.

Още през 2018 г. западните правителства разкритикуваха Русия заради поредица от известни кибератаки, включително една на холандска земя срещу Организацията за забрана на химическото оръжие. Пандемията обаче спря дискусиите за санкции.

Очаква се подновените разговори да отнемат седмици, тъй като една група дипломати работи на политическо ниво, а друга изготвя правни текстове с дипломатическата служба на ЕС. Не е ясно дали дипломатите ще се стремят да санкционират само онези лица, които Германия определя като участници в атаката над Бундестага, или ще има споразумение за пакет санкции, засягащи по-голямо образувание, например подразделението на ГРУ или разузнавателната служба като цяло.

През януари 2019 г. страните от ЕС вече поставиха ръководителя и заместник-ръководителя на ГРУ в списъка си със санкции заради атаката срещу бившия руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в Солсбъри. От германското външно министерство уточняват, че предложението им "включва, но не се ограничава до Дмитрий Бадин" и добавят, че всичко в него ще е предмет на „деликатни преговори“, заради които засега не може да бъде предоставена повече информация.