ИПИ: Защо кризата удари различно икономиките в ЕС

Икономическата криза, причинена от епидемията от Covid-19, засяга всички страни в   Европейския съюз. Ефектът обаче не е равномерно разпределен  – в някои ударът върху икономиката е  значително по-тежко от други. Със сравнително прост модел, отчитащ едва четири фактора анализаторите от Института Брюгел обясняват разликата дълбочината на кризата в  различните икономики, пише в анализа на Ралица Димитрова от Института за пазарна икономика.

За да можем да разберем по-добре кои страни са засегнати по-тежко от кризата, една от възможностите е да разгледаме прогнозирания спад на  БВП  през 2020 г. и да го сравним с прогнозите за растежа, направени преди пандемията. –Така например,  макар България и Австрия да имат сходен прогнозиран спад от 7,1% в лятната прогноза на Европейската комисия, България, като държава с по-нисък БВП, която е в траектория на дългосрочна конвергенция, е очаквала по-висок ръст през 2020 от Австрия. Това означава, че относителната сила на шока за нейният БВП, който може да се отдаде на пандемията, е по-голям от този на Австрия. Подреждайки държавите по този начин, ясно се вижда например как южните страни за значително по-силно засегнати от северните.

БВП шок през 2020 г.: Разлика между юли и февруари 2020 г. в процентни пунктове според оценката на Европейската комисия Източник: Институт „Брюгел“

Според авторите на изследването, най-важните фактори, които обуславят разликите в  негативния ефект върху БВП в различните държави, са 4 - силата и стриктността на ограничителните мерки върху социалния и стопанския живот, структурата на икономиката, нивото на публичния дълг и качеството на управлението. За всички посочени фактори има значителна разлика между стойностите в страните от “пестеливата четворка” (П4) - Австрия, Дания, Швеция и Нидерландия и тези от “южната четворка” (Ю4) - Гърция, Испания, Италия и Португалия.

За измерване на стриктността на  ограничителните мерки учените използват индекса, разработен от университета в Оксфорд - Oxford COVID-19 Government Response Tracker - чиито стойности се движат между 0 и 100. Данните са актуализират ежедневно за всяка страна, а  за целите на анализа се използват усреднените за първото полугодие на 2020 г. дневни стойности във всяка страна. Според резултатите Швеция е с най-либерални мерки с индекс от 25, докато Италия е с най-стриктните такива с индекс от 55.

Структурата на икономиката е друг важен фактор - най-вече доколко значими в икономиката на са  дейностите, които предполагат близък контакт, но не се възприемат като жизненоважни, като например туризъм и занимания за отдих или развлечение. За целите на анализа се използва делът от БВП, който се създава от туризма. По този показател Германия е с най-нисък резултат от 1,1%, докато Хърватия е с най-висок - близо ⅕ от БВП там идва именно от туризъм.

Друг фактор, който предполагаемо има важно значение е нивото на публичния дълг. За изчислението на този фактор се взима съотношението между дълга и БВП, което варира от 8% в Естония до 180% за Гърция.

Последният фактор, който се взема предвид, е качеството на управление. Индикаторът за това е базиран на World Bank Worldwide Governance Indicator и има 6 компонента - гражданско участие и отчетност, върховенство на закона, политическа стабилност и липса на насилие, ефективност на държавното управление, качество на законодателството и контрол над корупцията. През 2018 - последната година, за която има пълни данни, най-ниски стойности се наблюдават в Румъния, а най-високи - във Финландия.

Анализът спрямо тези фактори води до няколко основни извода. Държавите с по-стриктни ограничителни мерки са претърпели по-сериозни икономически загуби, които не са били възстановени при последващо отпускане на мерките.

Също така, делът на туризма в икономиката, както и качеството на управление в държавата се оказват фактори с относително голямо значение за дълбочината на кризата в икономиката. Нивото на публичния дълг, обаче, се оказва с пренебрежимо ниска тежест за това колко тежка ще е икономическата криза в дадена страна.

Причината е основно в политиката на Европейската централна банка, която (до момента) успява да предотврати изключването на някои държави от Европейския съюз от пазарите заради високите нива на дълг – дори страни с висок дълг имат достъп до финансиране на публичните си разходи и растящите дефицити.

Ако сравним тежестта на тези фактори за разликата в шока на БВП, сравнено между П4 и Ю4, се вижда, стриктните мерки допринасят за 51% от разликите, управлението за - 34%, а туризма - за 15%.

Оценка на влиянието на отделни фактори върху икономически шок от Covid-19, избрани страни

Източник: Институт „Брюгел“

Ударите от кризата, причинена от коронавируса, се усещат във всички страни от Европейския съюз и е от изключителна важност да се вземат специфични мерки за възстановяване на икономиката. Някои държави обаче - най-вече тези с ниско качество на управлението, чиято икономика разчита на туризма и които прилагат по-стриктни мерки за физическа изолация, са ударени по-силно от други и следва да получат повече подкрепа при възстановяване. При използването на  средствата за възстановяване ниското качество на управление в държавите, които са ударени най-силно, следва да бъде във фокуса на политиките чрез по-дълбоки структурни реформи  - то остава слабо място, което причинява негативни последствия не само в тази криза, но и при последващи външни шокове.

*Авторът на резюмето е стажант в ИПИ