ЕЦБ: България и Хърватия се нуждаят от голям напредък в качеството на управлението

България и Хърватия трябва да направят значителен прогрес в качеството на институциите и управлението.  Това е записано в публикация на Европейската централна банка, посветена на двете държави, които миналата година се присъединиха към валутно - курсовия механизъм ERM II, известен у нас като „чакалнята за еврозоната”. 

София и Загреб имат много голям прогрес в овладяването на макроикономическите дисбаланси, но все още трябва да направят значителни стъпки по посока по-добри институции и управление. Това е заключението в публикация на Европейската централна банка, в която се изследват ползите от членството в ERM-2 - валутно-курсовият механизъм, който е задължително условие преди въвеждането на еврото.

Според експертите от Франкфурт, именно тази крачка е решаваща, за да се даде зелена светлина за въвеждането на еврото в България и Хърватия, особено в условията на пандемия от Covid-19, която има сериозни преки отражения върху икономическия живот и може да доведе до различни отклонения, пише БНР.

Анализаторите правят цялостен преглед на историята на страните, които са били в така наречената "чакалня" за Еврозоната и правят заключението, че валутно-курсовият режим е бил ползотворен за всяка една от тях. Посочва се също така, че София и Загреб имат споразумения, в които е записан стандартния диапазон на отклонение на валутния курс на местната валута спрямо еврото, но е дебело подчертано, че има постигнато съгласие България да въведе еврото при настоящия курс на лева към единната валута, какъвто е той според Валутния борд.

Именно на Борда се обръща внимание в публикацията, като е представена историята от въвеждането му и обвръзването на лева пръво с германската марка, а след това и преминаването към еврото като единна валута на страните от еврозоната.

Също така от ЕЦБ обръщат внимание на важността да не се допуска промяната на валутата след въвеждането на еврото да бъде причина за рязко повишаване на цените, от което биха могли да се възползват някои бизнеси. Конкретна дата за присъединяването на България и Хърватия към еврозоната не е упомената, но българският гуверньор Димитър Радев нееднократно е подчертавал, че е напълно обозримо това да се случи през 2024-та година, дори и при последиците, които Covid-кризата нанася върху икономиката ни.

В еврозоната се отчита минимално ускорение при отпускането на частни кредити в банковата система, отчитат от Европейската централна банка. Прави впечатление, че има извесен курс на „втърдяване” на условията за получаване на заем. 

Кредитите за нефинансовите компании и за домакинствата бележат ръст с 4,7 на сто на годишна основа през ноември, което е с една десета от пункта повече от октомври, а лихвите са останали на исторически ниско равнище, допълват от Франкфурт.