Цената на независимостта - добивът на полезни изкопаеми сее раздор в Гренландия

Миннодобивен проект сее раздор в Гренландия и съживява дебата за бъдещето на тази огромна датска арктическа територия, която е застрашена от глобалното затопляне, но е в търсене на ресурси за постигане на евентуална независимост.

Започналите в началото на февруари публични консултации за залежите от редки почви и уран в Кванефиелд - Куанерсуит на гренландски - в най-южната част на най-големия остров в света предизвика политическа криза, която може да свали правителството.

Тази предизвикваща разногласия тема вече разби управляващата коалиция и я лиши от мнозинството й в местния парламент. Раздразнени от колебанията на най-голямата партия Сиумут, представителите на дясната формация Демокраатит напуснаха коалицията.

"Въпросът с мината беше последната капка, от която чашата преля", обобщи Мария Акрен, политоложка от университета в столицата на Гренландия Нуук.

Мнозинство от партиите в местния парламент ще внесат днес законопроект за произвеждане на нови избори.

Поддръжниците на минния проект хвалят финансовите му изгоди, които може да помогнат на Нуук в стремежа му към автономия. Гренландия от 2009 г. управлява самостоятелно ресурсите си, а Копенхаген запазва други държавнически функции като вътрешна и външна сигурност, правосъдие и финансов суверенитет.

През 2010 г. подкрепяната от китайски инвеститор австралийска фирма "Грийнланд минералс" получи лиценз за експлоатация на залежа в Кванефиелд, богат на редки почви, уран и ценни за високите технологии метали.

След три поредни отказа планът на "Грийнланд минералс" за опазване на околната среда в крайна сметка беше одобрен.

Обществените консултации, които ще продължат до 1 юни, започнаха в напрегната обстановка, след като бяха отправени смъртни заплахи към политици, които решиха да не участват в тях.

Преди евентуалното получава на разрешително за експлоатация, което ще е за срок от 37 години, компанията трябва да представи споразумение за последиците и ползите.

"Преломен момент"

Социалдемократическата партия Сиумут отначало беше благоразположена към проекта за експлоатация, който би донесъл значителни данъчни постъпления, но стана по-резервирана от ноември след избирането за неин лидер на Ерик Йенсен на мястото на Ким Килсен, който засега остава правителствен ръководител.

"Намираме се в преломен момент със смяна на поколенията начело на Сиумут, а проектът в Кванефиелд изостря положението до истерия", каза преподавателят по геополитика в университета по политически науки "Сианс По" в Париж Мико Меред.

Зад въпроса за мината се подава проблематиката с финансирането на независимостта.

Отделяне от Дания - на което Копенхаген не се противопоставя - би лишило територията от щедрите датски субсидии, възлизащи на около 526 милиона евро годишно, които съставляват една трета от бюджета на Гренландия.

"Всяко икономическо развитие изисква по-широка финансова база, а минодобивът и туризмът са потенциалните стълбове в такъв процес", каза Торбен Андерсен, председател на Гренландския икономически съвет и преподавател по икономика в университета в Орхус.

Според депутатката Ая Хемниц Ларсен, представителка на Гренландия в Копенхаген, това е решение на 56-те хиляди местни жители.

"Избирателите имат нужда от ясно послание, имат нужда да знаят накъде отиваме и нови избори биха били правилният път", каза тя.

Произвеждането на избори, след които е много вероятна смяна на властта, биха отложили решението за мината в Кванефиелд и може в крайна сметка да ликвидира проекта.

Неотдавна 141 НПО призоваха правителството на Гренландия, Дания и ЕС да наложат мораториум на минодобива и добива на петрол и природен газ в големи мащаби в Гренландия в полза на арктическа защитена природна територия.

Хемниц Ларсен е член на партията "Инуит Атакатигиит" (левица-еколози) и е против добива на уран, но подкрепя развитие на минодобива, което се съобразява с околната среда, като допълнителен приход за територията.

Освен риболова, който осигурява основната част от собствените й приходи, Гренландия може да развие добива на минерали, туризма или земеделието в най-южната си част, която е свободна от заледяване през цялата година, отбеляза Меред.

Но с управляваща партия, която все променя позицията си, "страната е неуправляема за големите проекти", каза той.

Според Торбен Андерсен от Гренландския икономически съвет "икономическото развитие не изисква много големи минни проекти".

"Има го и въпросът с репутацията и потенциален конфликт с едновременното развитие на туризма, особено ако е насочено към клиенти с ярко предпочитание към природата", заяви той.

(БТА)