България единствена не подкрепи климатичния закон на ЕС

България е единственият член на ЕС, който не е подрепил климатичния закон на ЕС, който да направи  целите на емисиите на парникови газове в блока правно обвързващи, докато се подготвя огромен нов пакет от политики за борба с изменението на климата, предаде Ройтерс, цитирана от Bloomberg TV Bulgaria. 

Министри от 27-те страни от ЕС официално одобриха сделката в понеделник, с изключение на България, която се въздържа.

"Окончателният компромис не отразява в достатъчна степен националната ни позиция", е казал говорител на българското правителство, без да уточнява повече.

Преговарящите от Парламента и държавите-членки на ЕС постигнаха споразумение през април относно закона за климата, който определя цели за намаляване на нетните емисии на ЕС с 55% до 2030 г. от нивата от 1990 г. и тяхното премахване до 2050 г.

Лидерите от всички държави от ЕС се присъединиха към целта за намаляване на емисиите до 2030 г. през декември, която трябва да избегне най-лошите последици от изменението на климата.

Целите се отнасят за общите емисии на ЕС и не изискват те да бъдат постигнати в еднаква степен от всяка държава . Поемането на ангажименти за намаляването на парниковите газове обаче е условие за получаване на пълното финансиране по Фонда за справедлив преход, от който ще бъдат компенсирани държавите, разчитащи на по-замърсяващи производства.

Законът има за цел да постави климата в основата на всички политики на ЕС, като гарантира, че бъдещите регулации подкрепят целите за намаляване на емисиите.

На 14 юли Европейската комисия ще представи предложения за промени в 12 политики, чрез които да стане възможно постигането на климатичните цели чрез модернизиране на промишлеността, енергетиката, транспорта и жилищното строителство. Предложенията ще включват реформи на въглеродния пазар на ЕС, по-строги стандарти за CO2 за нови автомобили и по-амбициозни цели за възобновяема енергия.