Съветът на ЕС договори позицията си по директивата за минимално заплащане

Две седмици след като Европейският парламент договори преговорната си позиция по директивата за минимално заплащане, голямо мнозинство от националните министри също договориха обща позиция, като единствено Дания и Унгария изразяват несъгласие, съобщава EurActiv.

Това отваря пътя към преговори между парламента и страните членки, което вероятно ще доведе до приемането на директивата още през пролетта на 2022 г.

Какво има в предложението?

Директивата за адекватно минимално заплащане бе предложена от Европейската комисия през 2020 г. В страните, където има законово установена минимална заплата, директивата цели да гарантира, че тя е адекватно висока и поне на 60% от средната заплата в страната.

Директивата обаче не принуждава страните членки да въведат законово установено минимално заплащане, ако нямат такова.

Директивата също така цели да гарантира по-лесен достъп до колективно договаряне за работници и задължава страните на ЕС да изготвят планове за действие за насърчаване на колективното договаряне, ако по-малко от 70% от работниците се възползват от него.

„Не можем да приемем, че хората, които влагат цялата си енергия в работата, все още живеят в бедност и не могат да си позволят приличен стандарт на живот. Този закон ще бъде голяма стъпка към постигането на тази цел“, заяви словенският министър на труда Янец Сиглер Крал, когато представи споразумението на Съвета в понеделник.

Еврокомисарят по работните места и социалните права Николас Шмит се съгласи колко важна е стъпката. И двамата изразиха задоволство от голямото мнозинство в подкрепа на компромиса. Те подчертаха, че преговорите са били трудни и е можело да доведат до разделение в ЕС заради големите разлики между националните модели на пазара на труда.

Скандинавски опасения

Швеция и Дания от дълго време се противопоставят на директивата, опасявайки се, че намесата на ЕС ще подкопае техните трудови пазари, които са почти изцяло организирани между синдикати и работодатели.

Накрая Швеция неохотно подкрепи позицията на Съвета по директивата.

„Текстът на масата днес за много от нас представлява крайният предел“, заяви шведският министър на заетостта Ева Нордмарк, по време на срещата на Съвета. „Компромисът е балансиран, но крехък“.

Дания, от друга страна, остава против директивата, твърдейки, че Копенхаген се е съгласил на европейската интеграция, защото е бил уверен, че датският модел на пазара на труда няма да бъде засегнат.

Макар че датският представител призна, че компромисното предложение не засяга особено Дания, тя и Унгария останаха единствените две страни, противопоставящи се на позицията на Съвета.

Преговори под председателството на Франция

Съветът сега ще започне преговори с представители на Европейския парламент.

Една от разликите между позицията на парламента и тази на страните членки е, че ЕП иска държавите членки да насърчават повече колективни договаряния, ако покритието им е под 80%, а не 70%.

Френското правителство, което ще поеме председателството на Съвета от Словения през януари, се очаква да настоява за успех в преговорите преди президентските избори в страната през април 2022 г.

„Трябва да докажем на нашите граждани, че Съветът може да гарантира фундаменталните права, най-вече правото да се издържаш от работата си“, заяви френският представител по време на срещата на Съвета.