Разговорите за членство на Турция в ЕС маскират реалполитиката по миграцията

Турция остава извън членство в Европейския съюз, въпреки че други страни кандидатки продължават да правят решителен, макар и засега неуспешен, напредък към членството.

Въпреки това сред някои от най-високопоставените турски представителите остава силна решимост дискусиите за членство в ЕС да се рестартират – а има дори известен оптимизъм, че един ден отново ще се върнат по правилния път.

„Перспективата за членство на Турция в ЕС трябва да бъде запазена и дори допълнително засилена в интерес на двете страни“, казва Фарук Каймайчъ, заместник-министър по външните работи на Турция и директор за въпросите с ЕС, за EUobserver.

Тези представители подчертават, че рестартирането на перспективите за членство в ЕС ще подтикне Анкара да предприеме още реформи – макар че това е позиция, които някои приемат със скептицизъм предвид затягащата се хватка на президента Реджеп Тайип Ердоган върху властта.

Редовните контакти между Брюксел и Анкара продължават по редица теми въпреки тлеещото напрежение по автократичния уклон на Турция и търканията с Гърция. Коментарите на Каймакчъ бяха отправени след срещи на високо равнище от миналата година с еврокомисари по въпроси, вариращи от климатичните промени до външната политика.

Някои анализатори в Турция наистина виждат положително влияние на вътрешно ниво в това да се запази целта за членство жива.

„На първо място, бидейки страна кандидат има последици за вътрешния ред“, казва Синан Улген, председател на истанбулския мозъчен тръст Center for Economics and Foreign Policy Studies. “Това осигурява по-благоприятна среда за защита на политическите и икономическите реформи у дома“, отбелязва той за изданието.

Турция получава и „редица привилегии по отношение на връзката си с ЕС, които се простират в много различни области и имат влияние не само за турската държава, но и за турските граждани, които живеят в страни от ЕС“, допълва Улген.

Въпреки това основният проблем, който продължава да поддържа само деликатни отношения между ЕС и Турция е миграцията.

ЕС иска Турция да държи около 4 млн. основно сирийски бежанци на територията си, докато съюзът засилва външните си граници, последно с Беларус, и след поемането на контрола в Афганистан от талибаните.

В замяна на това ЕС предостави над 4 млрд. евро от договорените 6 млрд. евро основно на неправителствени и международни хуманитарни организации, работещи с бежанците в Турция. ЕС увеличи подкрепата си миналата година с още 3 млрд. евро до 2023 г., посочва говорител на Европейската комисия.

Средствата са част от споразумени ЕС-Турция от 2016 г., което включва и други предложения по либерализацията на визовия режим, търговията и подобряването на хуманитарните условия в Сирия.

Малко от тези предложения обаче са въведени на фона на нарастващото разочарование от Анкара, която иска новите допълнителни средства да представляват нова сделка, която засяга и сирийските и ирански въпроси.

„Това, което непрекъснато казваме, е, че новата миграционна сделка, особено след кризата в Афганистан, трябва да се фокусира върху сътрудничеството и връщането на сирийците към Северна Сирия, сътрудничество по турско-иранската граница, съвместни действия в страните източници и справедливо споделяне на бремето от гледна точка на финансовата подкрепа и преселването“, казва Каймакчъ.

Той приветства допълнителните средства от ЕС, но заяви, че само турската държава е похарчила над 40 млрд. евро за бежанците „Къде е справедливото поемане на бремето?“, пита той.