Разговорите за членство на Турция в ЕС маскират реалполитиката по миграцията

Турция е приела обратно 2300 сирийци от гръцките острови, но се противи да приеме още 1000, поискани от Атина, което предизвика допълнително напрежение.

Каймакчъ заяви, че Гърция първо трябва да върне турски граждани, за които Турция твърди, че са били част от проваления преврат. Страната иска и Атина да промени политиката си, с която е обявила Турция небезопасна за турски граждани, но безопасна за нередовни мигранти.

„Освен ако Гърция не промени политиката си по тези въпроси, Турция ще запази сегашната си позиция и няма да приеме никой от Гърция“, казва Каймакчъ.

Нито една перспектива не е вероятна, тъй като Анкара използва груб език, за да наложи мнението си върху Атина – на фона на множество доклади за незаконно отпращане на търсещи убежище от гръцките острови.

Шансовете Турция някога да се присъедини към ЕС обаче остават невероятни – най-малкото предвид политическото настроение, което потъна след проваления преврат срещу Ердоган през юли 2016 г.

„Има по-голям шанс Илон Мъск да изпрати ракетата си на Марс, отколкото Турция някога да бъде приета“, казва Аманда Пол, експерт по Турция в белгийския European Policy Centre.

“Освен ако няма огромна промяна в подхода от президента Ердоган и Партията за справедливост и развитие, мисля, че е невъзможно да се промени много от гледна точка на по-широките отношения ЕС-Турция“, допълва тя.

Анкара все още има 6 неизпълнени критерии от 72, които трябва да финализира, преди турските граждани да имат право да пътуват до ЕС без виза.

Тези критерии включват всичко от това Турция да нанесе поправки в законите си срещу тероризма до защита на данните и сътрудничество с полицейската агенция на ЕС Европол. През 2018 г. Каймакчъ описа либерализацията на визовия режим като „лесна мишена“.

Сега явно хвърля част от вината за забавянето пред вратата на ЕС.

„Диалогът за либерализацията на визовия режим вече не е диалог, тъй като европейската страна, ГД „Вътрешни работи“, не се е ангажирала с нас от повече от две години“, казва той.

Санкциите на ЕС заради сондажите за газ около Кипър и сблъсък, при който хиляди бежанци и търсещи убежище спуснаха към споделената сухоземна граница с Гърция в началото на 2020 г., само влошиха отношенията.

Освен разпокъсана търговия и миграционна сделка, изготвена седмици преди преврата от 2016 г. между двете страни явно не работи друго.

Това бе подчертано и от европейските министри миналия декември, когато заявиха, че „Турция продължава да се отдалечава от Европейския съюз“, добавяйки, че „преговорите за членство на Турция на практика са спрели и не могат да се разглеждат допълнителни глави за отваряне или затваряне“.

Турция получи статут на кандидат през 1999 г., отваряйки глави за приемане през 2005 г. Засега само 16 от 35 глави са отворени, а една, свързана с науката, е временно затворена.

В доклад от миналата година ЕК обрисува мрачна картина, обвинявайки Турция в отстъпление от демокрацията, изтласкване на гражданското общество и стартиране на криминални дела срещу журналисти, защитници на човешките права и други.

„Единственият ни приоритет, както в много други демокрации, е да постигнем подходящ баланс между поддържането на обществения ред и сигурността и защитата на свободата на изразяване“, заяви Каймакчъ.