Борис Петров: Рано е да се говори за стагфлация в еврозоната

Въпреки високата инфлация и затягането на паричната политика на Европейската централна банка, еврозоната все още се намира във фаза на икономически растеж, макар и индикациите да показват силно забавяне. Това коментира в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria финансистът Борис Петров след последната среща на ЕЦБ.

Според него е рано да се говори за по-трайно навлизане в негативна територия, но предупреди, че има риск от допълнително забавяне заради динамиката на енергийните ресурси и суровини. Финансистът посочи, че има фактори, които действат възпиращо на икономическия растеж в еврозоната, като шоковете са структурни в контекста на ситуацията в Украйна, а Европа не може да разчита на сигурни енергийни доставки от Русия.

„Настоящият шок трябва да се разглежда в глобален контекст, тъй като той не се отразява само на Европа, но и на всички други държави вносителки на суровини. Европа не може да разчита на евтини и редовни доставки от Русия, но ефектът е симетричен и за конкурентите на ЕС като Китай, който няма толкова развит достъп до природен газ, няма и изградени газопроводи“, коментира той.

Що се отнася до паричната политика на ЕЦБ, Борис Петров напомни, че на срещата през март бяха уговорени условията за нормализация, които ще бъдат следвани през следващите няколко месеца. Централната банка ще преустанови изкупуването на активи в края на второто тримесечие и ще вдигне лихвите по депозитите в края на четвъртото тримесечие.

Решенията обаче бяха остро разкритикувани от хора като Отмар Рисинг, един от създателите на ЕЦБ, който обвини банката, че е забавила темпа на нормализация на паричната политика, има грешна диагноза, защото борави със сгрешени модели, които са свързани с цикличност, а не със структурни промени.

Петров е на мнение, че има сериозно обръщане на тенденцията във Франкфурт – ЕЦБ си оставя място за гъвкавост за по-агресивни действия, евентуално по-ранно преустановяване на покупките на активи и вдигане на лихвите, ако ситуацията го наложи.

„Управлението на паричната политика е като това на самолетоносач – последствията идват с известно забавяне“, направи сравнение той и подчерта, че забавянето също трябва да бъде взето под внимание.

Финансистът предупреди, че новите политики на ЕЦБ могат да доведат до негативни последици за силно задлъжнелите държави, които нямат много фискално пространство. Членовете на борда обаче се абстрахират от фискалните последици за отделните държави при решенията си за паричната политика. „Практически те разглеждат еврозоната като едно цяло“, обясни Борис Петров. По думите му в мандата на ЕЦБ е важна динамиката на инфлацията, която достигна 40 годишен връх.

Защо Испания, Португалия и Малта имат едни от най-ниските нива на инфлация в еврозоната в сравнение със северните си съседи? Какво да очакваме от предстоящата среща на 14 април на ЕЦБ и какви сигнали ще изпрати президентът Кристин Лагард? Как ще повлияе макроикономическата прогноза на ЕЦБ през юни, за да се направят фундаментални промени в политиката на централната банка?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.