Байдън благодари на Шолц за лидерството по украинската криза

Американският президент Джо Байдън благодари на германския канцлер Олаф Шолц за лидерството му в отговора на украинската криза по време на двустранната им среща преди тридневната среща на върха на Г-7, започваща в неделя, предава Ройтерс.

Руският президент Владимир Путин очакваше Западът да се разедини след нашествието му в Украйна, но той не го направи и няма да го направи, каза Байдън по време на срещата си в добър дух с Шолц, който е домакин на събитието в баварски алпийски курорт.

„Искам да ви направя комплимент, че излязохте напред, както го направихте, когато станахте канцлер“, каза Байдън. „Путин разчиташе на това от самото начало, че някак НАТО и Г-7 ще се разединят, но не го направихме и няма да го направим“, изтъкна американският президент.

Британският премиер Борис Джонсън, който също говори в началото на срещата на върха на Г-7, заяви, че световните лидери трябва да признаят цената на подкрепата за Украйна, включително ръста на цените на енергията и на храните, но също така трябва да признаят, че ако позволят на Русия да спечели войната, цената ще е далеч по-висока.

Западът трябва да запази единственото си пред агресията на Москва, каза още британският премиер.

„Но цената на отстъплението, цената, ако позволим на (руския президент Владимир) Путин да успее да откъсне огромни части от Украйна, да продължи с програмата си на завоевания, тази цена ще бъде далеч по-голяма. Всички тук разбират това“, заяви Джонсън.

Страните членки на Г-7 обявиха забрана на вноса на руско злато в началото на срещата си в баварските Алпи, която се провежда в сянката на войната в Украйна и последиците от нея, вариращи от недостиг на енергийни източници до продоволствена криза.

Наред със забраната на вноса на злато лидерите на Г-7 са провели и „наистина конструктивни“ разговори за възможен таван върху петролния внос от Русия, съобщи германски правителствен източник.

Тридневната среща на върха се провежда в още по-мрачна обстановка в сравнение с миналата година, когато лидерите на Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и САЩ се срещнаха за първи път от началото на пандемията от COVID-19.

Растящите цени на енергията и на храните в света нанасят удар на икономическия растеж след началото на конфликта в Украйна и ООН предупреди за „безпрецедентна световна криза с глада“.

Климатичните промени, все по-агресивния Китай и възходът на авторитаризма също са в дневния ред на срещата.

Очаква се лидерите на Г-7 да покажат единен фронт в подкрепата си за Украйна, докато е необходимо, и в засилването на натиска върху Кремъл, въпреки че те ще искат да избегнат санкции, които може да ускорят инфлацията и да влошат кризата с разходите за живот, засягащи собствените им народи.

„Основното послание от Г-7 ще бъде единство и координация на действията“, каза представител на ЕС.

Очаква се лидерите на Г-7 да обсъдят и варианти за справяне с растящите цени на енергията и за замяна на вноса на руски петрол и газ.

Срещата на върха е и възможност за германския канцлер Олаф Шолц да покаже по-уверено лидерство в украинската криза.

Шолц обеща революция в германската външна и отбранителна политика след нашествието на Русия през февруари, като заяви, че ще  подсили армията и ще изпрати оръжие на Украйна. Но оттогава критици го обвиняват, че се бави и изпраща смесени послания.

Тази година Шолц покани Сенегал, Аржентина, Индонезия, Индия и Южна Африка като партньорски страни на срещата на върха.

„Срещата трябва да изпрати не само посланието, че НАТО и Г-7 са по-единни от всякога, а също и че демокрациите в света застават срещу империализма на Путин, както го правят и в борбата с глада и бедността“, каза Шолц пред германския парламент тази седмица.

Много страни от глобалния юг са засегнати от косвените щети от западните санкции.

Представител на ЕС каза, че страните от Г-7 ще заявят пред партньорските страни, че ръстовете на цените на храните, които ги засягат, са резултат от действията на Русия и че няма санкции, насочени към храните. Би било грешка и да се смята, че войната в Украйна е местен въпрос.

„Тя е повече от това. Тя поставя под съмнение реда след Втората световна война“, изтъкна представителят.